Осата Без цензура, без пощада
Едно от нещата, които най-много ме отвратиха във Възраждане е, че там липсва каквото и да е градивно начало. Те са винаги ПРОТИВ нещо. Крясъци, лозунги, борба някаква. Но план, програма как нещо да се подобри, липсва, а и като знам капацитета им, ще съм много учудена да има подобно нещо.
Виждаме Костадинов от сутрин до вечер с огнени слова как громи ППДБ, Величие, Радев и отвреме навреме Турция и ДПС. За ГЕРБ и Борисов – пълна омерта. Те явно отговарят на високите изисквания на практикуващия патриотинг. За Пеевски подметнаха няколко пъти и след това и там замълчаха. Последната седмица громят само Радев и ППДБ.
Крясъците и призивите за забрана на партии, вкарване в затвора и т.н., както и обидите спрямо други политици, радват ухото и окото на драгия възрожденски избирател, но пък всичко си е пара в свирката. Резултати няма.
А щеше да е добре да излязат с някаква програма стъпка по стъпка как може поне нещо да се подобри. Нещо креативно. Нещо градивно. И някакъв резултат най-накрая.
Но не. Само крясъци и обиди получаваме. Дори диалог с този човек и партия не може да се води. В момента, в който се почувстват несигурни, започват да стават агресивни и да се държат просташки. Е, не става така.
Елена Гунчева-Гривова
