Решаването на проблема с купуването на гласове не започва със задържането от полицията на „дребните риби“

Решаването на проблема с купуването на гласове не започва със задържането от полицията на „дребните риби“. Тяхното задържане е само козметика, която замазва реалността, доста грозна и зловеща.

Всеки път когато видим задържан човек от най-ниските слоеве на обществото ни се поднася удобната илюзия, че „ето, държавата се справя“, че проблемът е хванат за гърлото, виновникът е в белезници.

Но това е само фасадата.

Истинската картина е далеч по-грозна: най-бедните, най-необразованите, най-изолираните хора в обществото се превръщат в разменна монета в една схема, която не те са измислили, не те контролират и от която не те печелят.

Те са последната брънка. Най-лесната жертва. Най-удобната за показване пред камерите.

Защо точно те?

Защото системата ги е оставила без избор.

Защото нямат образование, което да им даде перспектива.

Защото живеят в среда, в която 20, 50 или 100 лева не са „корупция“, а оцеляване.

Защото никой не е инвестирал в тяхното бъдеще, но всички са готови да използват тяхното отчаяние.

Не искам този текст да се приема като оправдание за поведението им, но нека все пак да си зададем следния въпрос:

Кой човек с образование, стабилна работа и достойнство би се съгласил да бъде инструмент в подобна схема?

Никой, нали?!

И точно затова схемата се храни от бедността.

Големите играчи остават невидими

Организаторите — тези, които печелят истинските дивиденти — никога не са на снимките. Те не са в калта, не са боси, не са с белезници. Те са в офиси, в ресторанти, в затворени кръгове, където се разпределят ресурси, влияние и власт.

Те не рискуват нищо.

Рискуват „дребните“.

Тези, които нямат какво да губят.

И тук е големият парадокс

Обществото често сочи с пръст именно тях — най-уязвимите.

Но ако искаме истинска промяна, трябва да си зададем по-неудобния въпрос:

Кой създаде условията, в които един човек може да бъде купен?

Кой има интерес този човек да остане беден, необразован и зависим?

Докато не се отговори на това, арестите ще са просто театър.

Смяна на статисти, докато режисьорите остават зад кулисите.

Златина Кралева

Вижте още

Медийните бухалки срещу Демерджиев: Паническият страх на статуквото от възмездие

В българския политически театър има една абсолютна, кристално ясна аксиома – когато медийната машина на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *