Аритметиката на боклука, или как една нация се задушава в собствените си отпадъци

Държавната собственост е невъзможната утопия, пари без лице, власт без корени. Не е ничия, затова е на всички, а понеже е на всички, не е ничия.

Системата няма да се промени, защото работи точно както е замислена, и функционира безупречно.

Всяка партия получава своя дял, всяка зона има своя концесионер. Всеки търг има своя предварително договорен победител.

И ние сме съучастници, защото седим и гледаме, и вярваме, че следващият акт ще е различен.

––-

Нека свалим ръкавиците, да забравим за идеологии, „европейски ценности“ и „национални каузи“, и да си извадим тефтерите и калкулаторите.

Духовната ерекция, която мнозина получиха, когато кметът Терзиев се опълчи на боклукчийския картел, беше красива, но както всяка ерекция, породена от илюзия, тя е обречена да свърши бързо и с леко разочарование. Защото не става въпрос за смелостта на един човек, а за сметката.

Нека направим простата бакалска сметка, която никой политик никога няма да направи пред вас, не защото не може, а защото ако я направи, цялата оперета, наречена „управление“, ще рухне.

–-

Никола Рахнев купува два професионални камиона за боклук за 80 000 лева (втора ръка).

Днес кметът Терзиев иска заем от девет милиона лева, за 34 камиона, 24 метачни машини, 10 крана, машини за шахти, за кофи, за мантинели, челни товарачи, бобкати…

Бюджетът за сметопочистване през 2025-а: 302 милиона лева.

––––-

Общината твърди, че за да чисти сама, ѝ трябват машини.

Нека видим колко струва всъщност свободата от картела. Моите сметки, които са базирани на реални пазарни цени на техника втора ръка, показват нещо шокиращо:

Цялата необходима техника за София струва около 13 милиона лева.

Да, правилно прочетохте.

Тук някой ще каже: „Ама персоналът, горивото, поддръжката!“.

Добре, нека сметнем и това. Отново, сметки на салфетка, със щедра ръка. Заплати, осигуровки, гориво, ремонти… годишно това би струвало около 60 милиона лева.

–-

Цялата необходима техника за София, с всичките 243 машини, би струвала около 13,1 милиона (втора ръка).

Разходите за персонал биха били около 58,5 милиона годишно.

Общо: 71,6 милиона първата година, после само персонал и поддръжка.

Разликата между 302 и 71,6 милиона не е грешка в сметката.

Това е самата сметка, такъв е бизнес моделът.

В светът на властта простата аритметика е заменена с висша политическа математика, чиято единствена цел е да скрие кражбата.

Тук не става дума за разлика в мащаба, а за разлика в реалностите.

Нека ви покажа защо в политиката няма честни хора, има само артисти и илюзионисти, които ви размахват пред очите сложни процедури, докато с другата ръка изпразват хазната. Защото няма една мафия, има картел. А картелът са всички те. Всяка партия си взима своя дял от общинската хранилка.

Общият годишен бюджет на Столичната община за 2025 г. е 2 840 000 000 лв. (2,84 млрд. лв.).

Общата сума за сметопочистване в София през 2025 г. е 302 192 935 лв. (302 млн. лв.)

Цялата необходима техника за сметосъбирането на София, всичките 243 машини, струва 13.1 милиона лева (за втора ръка). Тринадесет милиона еднократно.

А общината плаща 300 милиона всяка година, от догодина вероятно ще плаща по 500 млн. на година!

Общо необходими машини: 243 броя

Обща стойност: ~13.1 милиона лева (6.7 млн. €)

Разбивка по категории:

1. Боклукчийски камиони (85 бр.) – 4.3 млн. лв.

70 стандартни камиони

15 за едрогабаритни отпадъци

2. Метачни машини (45 бр.) – 1.9 млн. лв.

Големи метачни камиони: ~40,000-80,000 € за втора ръка

По-малки метачи: ~8,000-25,000 €

3. Миещи камиони (23 бр.) – 1.3 млн. лв.

Камиони-водоноски: от 1,500 € нагоре за втора ръка

4. Специализирана техника (55 бр.) – 4.0 млн. лв.

Асенизаторски камиони

Контейнеровози

Снегорини и плугове

5. Помощна техника (35 бр.) – 1.6 млн. лв.

Багери и товарачи

Ремаркета

Резервни единици

Аритметиката на боклука е толкова проста, че дори дете може да я разбере. 302 минус 85 равно на 217 милиона откраднати лева. Всяка година.

Ето тук свършва математиката и започва българската политика. Тези 217 милиона са причината да има партии. Те са причината за коалициите, за скандалите, за клетвите и за предателствата. Това не са пари за боклук, а за партийни централи, за медиен комфорт, за купени гласове, за охолен живот. Това е златната река, от която всяка партия иска да загребе.

Държавната собственост се управлява перфектно, тя е брилянтно управлявана машина за източване на публични пари към частни джобове.

Всички политици, които гледате по телевизията, не се карат за вашето бъдеще, а се пазарят за своя дял от тези милиони. Те са бизнес партньори в най-голямото организирано престъпно обединение – държавата.

Тяхната работа е да поддържат системата на кражбата жива, а вашата е да плащате за нея и да вярвате, че следващият „спасител“ ще е различен.

–––

Държавната собственост не се управлява лошо, защото държавата е „лош стопанин“, системата е проектирана така, за да може парите да изтичат. Защото, ако общината притежава камионите, тя не може да сключи договор със себе си за 300 милиона. Парите остават вътре, а когато са вътре, няма как да се отчислят 20% за партийната каса. Няма комисионни, няма концесии.

Парите трябва да напуснат сградата и да преминат през тръбопроводите на „частната инициатива“, за да може по пътя част от потока да се отклони към правилните джобове.

„Частната фирма“ е пералня, тя е механизмът, който превръща вашите данъци в нечии вили в Гърция, хотели като „Хаяши“, и милиони в офшорки.

Но системата не обича доказателства, тя обича договори. Дълги, сложни, неразбираеми договори, в които истината се удавя в параграфи, а отговорността се разтваря в анонимността на „колективното решение“.

Боклукът на София е метафора за боклука в душите ни. Ние сме нация, която е приела да живее в собствените си отпадъци – морални, политически и екзистенциални. Свикнали сме с миризмата, научили сме се да заобикаляме контейнерите на истината.

–––-

Аритметиката на презрението е проста: ти губиш точно толкова, колкото някой друг печели от твоето незнание, и докато не започнеш да смяташ, ще продължаваш да плащаш.

Затова: смятай. Споделяй. Гневи се.

Винаги имаме избор, въпросът е, че изборът да направиш изисква готовност за война, а повечето хора просто искат да си свършат работата и да се приберат у дома.

Nik Ray