Явор Дачков в пристъп на среднощна логорея или алкохолна откровеност, избълва поредния си провокативен пост. Сутринта, разбира се, го изтри

Снощи Явор Дачков в пристъп на среднощна логорея или алкохолна откровеност, избълва поредния си провокативен пост. Сутринта, разбира се, го изтри. Българският интелектуалец е смел само докато е пиян. У нас истината вирее само по тъмно, на светло сме заети да се преструваме.

Пишеше за Стоичков, че само нация от простаци можела да направи риалити за най-големия си простак, да го канонизира приживе и да му снима филм. А на всичкото отгоре този простак бил и най-успелият българин в чужбина. Икона на българщината.

В този ефимерен статус бе погребана цялата ни национална драма. „Само нация от простаци може да канонизира един ритнитопковец, един Ганя от „Кауфланд“, и да го превърне в икона на българщината.“ Ицо Стоичков. Човекът, чиято псувня е по-разпознаваема от азбуката ни.

Имаме стотици по-стойностни хора, но те са „сложни“, не са „наши“. Нашият човек трябва да е прост, нахален, богат и да плюе на всичко. Това ни успокоява и ни кара да се чувстваме по-малко малоценни.

Стоичков поне е откровен. Знаеш какво получаваш – нарцисизъм и примитивизъм, без претенции за дълбочина.

Интелектуалецът, който пише за „елементарни крадци“ докато сам е на заплата от тях, е по-гадна история. Самият текст описва точно този механизъм: „мошеници, които се обвиняват един друг в корупция, бидейки потънали до ушите в нея.“

Mirror, mirror on the wall.

––

Дачков е прав за еврото, нека ни претопят най-накрая и да се разтворим в европейското малоумие, защото нашето собствено вече е непоносимо. По-добре да сме банална провинция на Брюксел, отколкото самостоятелна държава от дребни тарикати, които се крадат помежду си и после се обиждат, че някой ги нарекъл крадци.

Най-смешното е, че същото това население, което хвърля по 50 бона на телефонни измамници, пише яростни коментари как „кеймтрейлсите ни пръскат“ и „ваксините ни чипират“.

––

И в този водовъртеж от безсмислие изплува новината за Рая Назарян. Казала жената, че би станала президент, и народът изригна в подигравки.

И защо се смеем точно на нея? Защото е млада, русa и не се преструва. А ние мразим най-много точно това, когато някой не се преструва.

Защо се смеем на нея, а не на Радев, Бойко или Киро?

Защото е по-лесно да се смееш на „глупавата блондинка“, отколкото да признаеш, че целият политически елит е интелектуално импотентен.

Защо не се смеете на Румен Радев? Човек с харизмата на съветски бетон, който просто чете каквото му напишат сценаристите, докато гледа намръщено. Въздух под налягане в скъп костюм.

Защо не се хилите на Бойко? Бивш гаваз на Тато, с интелекта на петокласник-повтаряч и маниерите на селски кмет. Политически еквивалент на Гонзо.

Пеевски? Корпулентен олигарх, който е работил само на държавна заплата, а притежава половината държава.

Костадинов? Търговец на страх на дребно, който продава руска салата на хора с лактозна непоносимост.

–

Какво няма Рая, харизма ли? Радев харизматичен ли е? Интелект? Бойко дори не знае какво е интелект. Идеи? Кой от политиците ни има оригинална мисъл? Визия? Всички четат от суфльор.

Рая е огледалото, в което виждаме колко нищожни са всички останали. Затова я разбиваме, защото не може да се преструва, че е по-добра.

Ако утре стане президент, ще управлява точно толкова безлично колкото Радев, но не по-зле. Просто още не е овладяла играта на преструвките. Затова я линчуваме.

Рая поне не се прави на по-умна отколкото е. Тя е точно толкова празна колкото всички останали, просто още не е научила театъра. Не е овладяла онова важното умение – да изглеждаш дълбок, докато си кух отвътре.

Рая поне е честна в посредствеността си, а това вече е прекалено за нас. Ние искаме да ни лъжат красиво.

––

В България няма политика, нито дебат за идеи, защото никой няма идеи.

Дебатът е фокусиран върху лица (Рая, Радев, Кирил, Бойко), а не върху политики. Имаме високо ниво на гняв, разочарование и сарказъм, и никакъв спокоен рационален диалог.

Живеем в зоопарк от дребни мошеници, които се обвиняват взаимно в мошеничество, докато всички са потънали до ушите в калта.

В България няма политика, нито дебат. Има само ОПГ-та маскирани като политически секти, които се замерят с екскременти в кочината.

Живеем във фрагментирана територия, където консенсус не може да има дори за това дали земята е кръгла.

Дори интелектуалците, които пишат за това, са на заплата от същите тези мошеници. Mirror, mirror on the wall – кой е най-големият лицемер от всички?

Няма надежда, посока и смисъл. Останали са само завистта и тихото очакване накрая някой да дръпне шалтера.

Единственият логичен завършек на този цирк е да се разтворим в „глобалното безсмислие“. Там поне ще сме анонимни в своята посредственост, и честно казано, това е най-доброто, което заслужаваме.

–––-

Това е оригиналният, вече изтрит текст на Явор Дачков

„Само нация от простаци може да направи риалити за най-големия си простак (говоря за България, но американците вече ни задминаха:)), да го канонизира приживе и да направи филм за него. А на всичкото отгоре най-големият български простак е и най-успелият българин в чужбина. Икона на българщината. Гледам неговия съотборник, който е треньор на Ман сити и който излъчва благородство, финес, абсолютен успех и всичко, което българския простак не е. Има поне стотина по-добри, успешни и реализирани фигури от нашия Ганя от „Кауфланд“, но ние циклим в простотията и арогантния примитивизъм.

Само заради това съм твърд привърженик на еврото – претопяването на българската простотия в европейското малоумие е логичен изход от гламавите опити да се направи българска държава и българска общност. Комунистите се провалиха с гръм и трясък, либералите – без гръм и трясък. Първите с експлозия, вторите – с имплозия. България днес живее наистина по-добре, защото заприлича на банална европейска страна, забравила духа и дълбоките си корени, потънала в корнукопия и пилеене на пари за ядене и пиене.

И андрешковско крадене от държавата, която всъщност са всички българи. Всеки краде от всеки.

Милиардите, вкарани в банки през последните седмици, означават точно това – хитро население, което къта хилядярки под дюшеци и в гардероби, крие данъци и се оплаква от бедност, от едната страна, и нагли политици, които крадат данъците за частни и геополитически далавери.

Същото население хвърля десетки хиляди евро през балкона след едно телефонно обаждане от мошеник, но е убедено, че кеймтрелса го пръска и ваксините убиват. И иска да го питат по важни въпроси като този за еврозоната. Малоумна история.

От една страна можеш да разбереш и едните, и другите, но от друга това няма никакъв смисъл, защото не поражда никакъв ред, нито справедливост. Страна от мошеници, които се обвиняват един друг в корупция, бидейки потънали до ушите в нея.

При това елементарни крадци, които на фона на кражбите в ЕК, ЕС и САЩ са провинциални смешници.

Това е гламаво устройство на обществения живот, което губи своя смисъл. И съвсем естествено ще изчезне, претопявайки се в по-глобалното безсмислие.“

Nik Ray