
Носят се засилени слухове още от миналата година, че в Брюксел са водени сериозни разговори с Борисов да остави партията, не само поста премиер, на Желязков, нещо, което хипертрофиралото его на Борисов не може да преглътне и понесе. И според мен този толкова рисков ход към САЩ в момент, в който всички европейски държави отказаха да участват в частния хеджфонд на Тръмп, т.нар Съвет за мир, е и опит на Борисов да си спаси задника по линия на САЩ, защото в ЕС вече им е писнало от него.
Ако имаше и най-малките шансове още да се пласира на европейски терен, Борисов никога не би дръзнал с такъв ход – не е от смелите, знаем си го. Нищо държавническо няма в постъпката му, както винаги просто опит за спасяване на личния интерес.
Борисов като всички политици с дълга биография още не е разбрал, че е политически труп. Никога повече няма да има възможност да създаде кабинет, никога повече няма да бъде първа политическа сила, Рая Назарян никога повече няма да бъде шеф на НС – а толкова се бори и натиска, завалийката. Хората му са бесни, защото за разлика от него разбират, че ГЕРБ повече такива шансове няма да има. ГЕРБ ще бъдат изстискани като гнойна пъпка на изборите от две страни – Пеевски и Радев. Това са реалностите. Анализи от типа как Борисов бил консерватор като Орбан и с Радев изповядват общи консервативни ценности и ей на, коалицията им е като нарисувана, са алкохолни халюцинации на дърти медийни пачаври, с извинение за френския ми. Борисов приключи.
Юлия Ал-Хаким