Борисов – Пеевски ринг свободен

Нали не си въобразявате, че става въпрос за сблъсък на идеи и преосмисляне на концепции? Не говорим за политики или виждания.

Става въпрос за това, което винаги е било от първостепенно значение в българската политика – пари. Парите винаги са създавали опорно-двигателната система на която и да е партия. Когато парите, които партията управлява, изчезнат, гръбнакът ѝ се чупи от само себе си.

Тези дни видяхме, че бизнес моделът ДПС-НН очевидно е по-добър от бизнес модела ГЕРБ. Там нещата се случват бързо и очевидно по-безнаказано. Усеща се безразличието на полицията и прокуратурата към бизнес модела във възход. И обратното. Играчите с по-изострен политически нюх усещат надвисналите проблеми в старите отбори. Затова ДПС-НН с лекота ще започне да изсмуква играчите на ГЕРБ. Преди година с лекота изсмука и играчите на ДПС. Уби ги в сънят им.

Нищо лично. Просто бизнес. Хората, които работят политика, я възприемат като бизнес и предпочитат по-добрия модел. По-добрата оферта. Офертата с по-добри гаранции. Преходът от партия А към партия Б се прави бързо. Точно както преди двадесет години играчите от БСП и СДС ловко се прикачиха към ГЕРБ. В резултат фирмата БСП и фирмата СДС, която вече не беше СДС, а беше бизнес, овладян от Костов, фалираха и отидоха в историята. За квазипартиите, обслужващи илюзията за политически живот, не говорим. Те никога не са били носители на бизнес модел, а помощни колела. Разходен материал.

Днес ДПС-НН е във възход. Пеевски знае, че няма шанс да спре. Дори и да иска евентуално спиране ще е равно на собствената му гибел. Рубикон е преминат и войната вече е неизбежна. Борисов също знае, че директният сблъсък е неминуем. Това, което виждаме и ще виждаме следващите дни, е разчистване на терена от досадните малки партии-камъчета, които евентуално могат да причинят спънки по време на голямата битка. Както и ще гледаме последно преброяване кой чие прокси е и под кой флаг ще се подреди.

Въпрос на стратегия е голямата битка да бъде на изборното поле или на полето на конфиденциалните договори на четири очи.

автор Емил Йотовски

За „Факти“