БСП разпродава и своите – Фритюрника смени Киселова, за да си купи още малко време във властта

Някога БСП беше символ. Беше надежда за хората, които вярваха, че може да има справедливост, че може да има лява кауза, която да защитава бедните, пенсионерите, работниците. Беше партия, която имаше тежест и идеали. А днес? Днес това е едно жалко отражение на самата себе си – куха черупка, в която шепа политически номади си разменят постове и обещания като цигари под масата.

Последната издънка с „рокадата“, при която БСП без свян се съгласи да подмени председателя на Народното събрание, е последният пирон в ковчега на партията. Срам няма, достойнство няма, принципи – още по-малко. Остана само едно безкрайно мазане и снишаване, едно оцеляване на всяка цена. Не за хората, не за идеите – а за креслото, колата и заплатата.

Някога социалистите говореха за морал. Днес моралът им е на дъното, между цигарените фасове в коридорите на властта. За място в парламентарното ръководство са готови да целуват ръце, които вчера са псували. Да прегръщат врагове, с които допреди година се кълняха, че никога няма да седнат на една маса. А днес? Седят, усмихват се мазно и говорят за „стабилност“.

Стабилност за кого? За тях. За да не излязат от властта, защото отвън е студено, а вътре има климатик и служебен шофьор.

Партийният им председател – човекът, който трябваше да бъде лицето на промяната – всъщност се превърна в лицето на пълната капитулация. Говори за „трудни решения“ и „диалог“, но реално е просто човек, който няма сили да удари по масата. Вместо лидер – чиновник с партийна книжка. Вместо визия – страх.

Той позволи БСП да се превърне в най-удобната партия за всеки, който има нужда от статисти във властта. Да, статисти – защото реалната тежест на БСП отдавна е изпарена. От онова време, когато червените събираха площадите, днес остана само ехо и няколко пенсионери, които още вярват, че нещо може да се промени.

Истината е, че не може. БСП вече не е партия – тя е разграден двор. Всеки вътре си прави каквото иска, всеки си гледа личния интерес. От „ляво“ остана само посоката на залеза.

Властта ги държи не защото някой ги уважава, а защото са удобни. Те вече не са фактор, а пълнеж. Не ги викат, за да вземат решения, а за да не пречат. И най-тъжното е, че те са съгласни. Свикнали са да бъдат втори, трети, четвърти… само и само да не са „аут“.

А хората? Хората ги гледат и се чудят къде отиде онази партия, която можеше да вдигне глава и да говори за принципи. Партията, която някога се бореше за работниците, днес се бори за министерски кресла. Партията, която говореше за социална справедливост, днес пази привилегии.

БСП умря. Не с гръм, а с тихо, подло издишване – в кабинети с килим и климатик, с усмивки и компромиси. Не я убиха враговете ѝ – убиха я своите. С предателство, страх и продажност.

Много хора вярваха, че може да има ново начало. Че след управленски експерименти ще дойде човек, който ще изчисти всичко. Но вместо това дойде човек (и екип от удобни хора), които закопаха всичко. Няма визия, няма позиция, няма дух. Само голи думи и празни усмивки по телевизиите.

БСП днес е като стара кръчма, в която някога е било весело, но сега мирише на мухъл и евтин алкохол. Клиентите си тръгнаха, музиката е спряна, но собствениците още стоят зад бара и се надяват някой да влезе. Няма кой. Народът вече не вярва на лъжите им, не слуша лозунги, не гласува за спомени.

Следващите избори ще го покажат ясно – БСП ще падне под прага. И това няма да е случайност. Това ще е присъда. Присъда за една партия, която продаде душата си за власт. Присъда за хората, които позволиха това да се случи.

Тази партия можеше да бъде нещо. Но вместо да се бори, тя избра да се подмазва. Вместо да вдъхновява, тя днес отвращава. Вместо да бъде гласът на народа, тя е ехо на кабинетните сделки.

Когато историята един ден се пише, за този период ще се казва едно: „Те можеха да запазят честта си, но предпочетоха креслото.“

И това е най-гнусното – не че паднаха, а че паднаха на колене, доброволно.

източник Иван Димитров facebook

автор https://osata.bg/