
Посещението на унгарския външен министър Петер Сиярто в София се превърна в безпрецедентен дипломатически сигнал. Вместо стандартните срещи с премиера и българския външен министър, Сиярто разговаря единствено с президента Румен Радев – ход, който в дипломатическия свят се тълкува не като пропуск, а като нарочна демонстрация.
По време на визитата си Сиярто отправи остри критики към европейската политика спрямо войната в Украйна, говорейки за „военна мафия“, „корупционно домино“ и „ужасна военна психоза в Брюксел“. Но зад гръмките думи стои далеч по-значимият жест: Унгария очевидно заобикаля българското правителство и показва, че в София разчита на друга институция – президентската.
Когато външен министър посети чужда държава, протоколът е ясен: среща с неговия колега и често с министър-председателя. Избягването на тези контакти не е случайност, а дипломатическо послание, което демонстрира нежелание за диалог или липса на доверие към правителството. А може би и двете.
Будапеща ясно подчертава кой според нея е истинският политически партньор у нас по въпросите на войната, сигурността и европейските разделения – Румен Радев. Това вписва България в образа, който Орбан от години гради: ЕС не е монолитен по темата „военна подкрепа за Украйна“, а има и държави, склонни към по-сдържан, дипломатически подход.
Унгария търси съюзници в Европа, които поставят под въпрос милитаризацията на съюза, а позициите на Радев се вписват напълно в тази линия. Така визитата на Сиярто се превърна в своеобразна демонстрация на регионално партньорство.
Но случаят подчерта и болезнен вътрешен проблем – рязкото разминаване между българските институции. Когато чужд външен министър избира да разговаря само с президента, неизбежно възниква въпросът: кой всъщност представлява България във външната политика – правителството или държавният глава?
Вместо рутинна дипломатическа среща, визитата на Сиярто се превърна в недвусмислен политически сигнал: Унгария демонстрира независимата си линия в ЕС, търси партньори, които подкрепят нейното разбиране за „мир чрез ограничаване на ескалацията“, и недвусмислено показа чия дума в София смята за по-тежка.
Будапеща даде отговор, който в България тепърва ще бъде обсъждан.
Автор: Осата.bg / По материали на Велизар Енчев