БЪЛГАРСКАТА ОМЕРТА

Всички знаем, че политиците крадат. Ама крадат! Тези, които са наивници, смятат, че има и лидери на партии, които не крадат. Разбира се, времето развенчава илюзиите им, но това не пречи след това те да продължават да си вярват, че е възможно да си във властта и да не си престъпник.

Спрямо корупцията и престъпността във властта има истинска омерта. Всички знаем за корупцията на ГЕРБ, на Главната Мутра, на Цветанчо от Помощното във Вършец, на Главния разпределител на порциите Сокола, на Мавъра Костов, на знайни и незнайни лидери на какви ли не партии и партийки, поотъркали се във властта. Всички знаят, че корупцията на ниво дори селски кмет, е убийствена. Но някак си, когато разсъждават за държавата, те забравят този факт. Все едно държавата е нещо различно от политическата сган, която я управлява. Ами не. Все едно да кажеш, че семейството е нещо по-различно от семейство, съставено от алкохолик и проститутка.

В момента държавата се управлява от хора, които са толкова компрометирани, че дори техните господари се срамуват от тях. Това обаче по никакъв начин не се отразява на легитимността на управлението и властта. Някак си хората го забравят. Всички знаят какво е правил Мутрата, и въпреки всичко като ходи по села и паланки, разни женки щастливо усмихнати се снимат прегърнати с него. Без значение, че именно той е една от причините да вземат кредити и да водят мизерен живот.

Такъв тежък Стокхолмски синдром ни тресе, че чак е жалко. Никакви съпротивителни сили. В политиката едните се боричкат с другите единствено и само за кокала, а не за някакви идеи и програми. Всичко е пари, приятелю, както се казва.

Никой, ама никой на предизборни дебати и срещи не задава въпрос на политиците: Вие като сте такъв крадец, с какви очи се кандидатирате? Вие какви точно действия ще извършите, какво ще направите конкретно, откъде ще вземете пари за него и какви ще са резултатите.

Никой не пита. Никой дори не се интересува. Като планктон се плацикаме насам-натам, като помним по три дена какво се е случило в политиката.

Само ми е жал за малцината свестни, читави, умни и морални българи, които се опитват все още да се съпротивляват – не толкова срещу властта на престъпниците, колкото срещу апатията, отказът от мислене и нагаждачеството на тълпата. Защото именно тази апатия и отказ от мислене като резултат води до корумпирани, гнусни и мазни политици, които мислят не за България, а за собствения си джоб.

Българската омерта….която ни убива.

Автор Елена Гунчева-Гривова