Осата Без цензура, без пощада
Трябва да признаем, че каквото можа, сламеният човек Желязков направи, за да лепне огромно позорно петно върху българите. То не бяха глупости, то не беше гъзомийничество, то не бяха хотели с водопади, то не беше чутовна глупост и натегачество. Речта му пред ООН съвсем смело можем да определим като пълното падение на авторитета на България. И тя ще остави следи дълго след като сламеният човек е забравен дори от близките си. Защото на тези постове, срамът е за България, а не за отделните политици.
Това, което България прави последните 37 години, може да се определи само като срамно, долнопробно и просташко. Превърнахме се в нация, която всички презират. Заради глупостта ни, лековерието ни, вечните крамоли и омраза, завист и душевна нечистоплътност. Заради това, че усърдно превръщаме райската градина в пустиня. Затова, че предадохме интересите си за жълти стотинки. Дори колониите навремето са се борили за независимост, докато ние хвалим колонизаторите си и им благодарим, че ни ограбват. Няма такъв прост народ!
Потресаващата реч на сламения човек в ООН бележи пълното ни политическо и геополитическо дъно. Не остана мръсотия, която да не сме направили като народ. Може би само геноцид не сме правили, ама това е щото нямаме сили, не за друго. Плюхме върху освободителите си, прегърнахме се с нацисти, пуснахме враговете си в България, за пари продадохме горите си, водите си, златото си. И то за не особено големи пари.
И да – ние сме си виновни. Съпротива няма. А част от народа е твърдо убеден, че с подписки, хора по протестите и мирни разходки в почивен ден показват, че се съпротивляват. Човешката глупост и вселената нямат край. Всички ни се смеят и ни презират.
Станахме народ за посмешище и презрение. Ние си го направихме. С глупостта си и алчността си.
Елена Гунчева-Гривова
