Осата Без цензура, без пощада
Последиците зависят от това – доколко сме готови за него
Един писател издал книга с приказки. Обикновени добри приказки. Тази книга се оказала много популярна. И веднага го оклеветили и очернили. Направил го един негов приятел.
Писателят се оправдавал, дори плакал. А след това започнал да боледува. Той не разбирал, че за успеха и любовта на читателите трябва да плаща. Че има хора, които завиждат и вредят.
Писателят не бил готов за нападките.
Една жена отишла на гости при своя приятелка. От училищните години дружели. Женихът на приятелката й започнал да се надсмива и да я обижда. И жената се разболяла… И тя не била готова за нападението. Отишла при приятелката си, която обичала и на която имала доверие. В дома й обаче се оказало, че не е готова да се защитава.
Когато човек е готов за нападение, е неприятно и болно, но знае какво може да се случи и как да постъпи. Предварително взема мерки и нито миг не престава да внимава, не се отпуска. Може да избегне удара, ако е готов за него. Друг път може така да го отрази така, че противникът да види звезди по пладне…
Не е лошо да си спомним пионерския лозунга „Винаги готов!“. И да не го забравяме.
Но е трудно да бъдем готови за предателството. Защото низкото деяние извършват онези, от които не очакваме. Не очакваме и не сме готови за удара в гърба.
За предателството трябва да се готвим морално. Задължително. В екзистенциално време предателствата са изключително много, защото това е време за проверка на душата. И не всички души преминават проверката…
Съвършено неочаквано удар може да нанесе онзи, когото сте смятали за близък, за свой…
Трябва да се готвим за предателства и удари. Да не изпадаме в мрачна параноя, а да бъдем внимателни. Да забелязваме малките знаци в поведението на човека. И да бъдем готови, че ще се наложи да забравим някои свои приятели или роднини. И да осъзнаем, че и в своя дом не бива да пускаме кого да е. Защото забиват нож в гърба ни внезапно и без причини от наша страна.
И трябва да бъдем готови за удар и предателство, макар че ще ни е болно. Но тази болка не е толкова опасна и разрушителна, колкото предателството и ударите в гърба…
Анна Кирьянова
