Всички знаят какво трябва да се направи, но на никой не му стиска. Защото му е удобно така. Някак си иска България да се оправи, ама някой друг да я оправи

Общо взето, съпротивата се дели на две – едните с добра воля и вяра смятат, че народът ни е свестен, готин и само външни врагове са причината за сегашното му гнусно състояние. Другите като мен смятат, че поначало българската народопсихология си е сбъркана и с добро и убеждаване тоя народ не може да се накара да се вдигне.

Повечето българи са си добре в уютната си кочинка и отказват категорично да повярват, че нещата скоро ще се променят. Те са се вкопчили в имотеца, в колицата, в МОЛ-чето и си въобразяват, че някой ги брои за хора и са успели. Ами не са. Колко много българи, уж патриоти, изпратиха децата си в чужбина и те там и си останаха. Голяма гордост, че детето ти е в чужбина, вместо да е в Родината си. Това при българите винаги е било признак на успех – да се евакуираш от Територията и да не се върнеш. За мен си е предателство и бягство.

Меркантилността и алчността минават всякакви граници. Да имат. Това е мечтата на българите. Да си проснат кълките на плажа в Халкидики и да се фотнат оттам, за да дразнят по-бедните българи. Да си напомпят сисите и джуките и да изглеждат като извадени от конвейер патици. Пластичната хирургия направи доста голяма част от българките да изглеждат като клонинги. А батките с ланците си ги харесват такива.

В България матриархата е жив. Маминка е готова на всичко за пикливото си синче, включително да го дундурка до 5О години. Мъжете се учат, че жените са златотърсачки и реагират болезнено на всеки опит на жената да му обясни, че носи отговорност за семейството и децата. Разводите са ежедневие, повечето деца са извънбрачни. Ако изобщо има деца, де. Някои в егоизма си са избрали да са сами и да не си развалят кефа с някакви деца. И едва на дърти години започват да се чудят кой ще ги гледа и панически пробват ин витро или осиновяват. Не с цел да отгледат и обичат дете, а да има кой да ги гледа.

Съпротивата без мисъл е обречена. Безсмислени протести, безсмислени подписки, безсмислени акции. Защото са организирани с цел да се отклони гнева на хората, а не да се постигне резултат. Когато демокрацията е само завеса за истинския колониализъм, това трябва да бъде осмислено. И съпротивата да е смислена. Да удря там, където трябва. А не с разходки в събота по жълтите павета. Които правят хората да изглеждат като пълни глупаци.

Всички знаят какво трябва да се направи, но на никой не му стиска. Защото му е удобно така. Някак си иска България да се оправи, ама някой друг да я оправи, докато той коментира отстрани. Та това е положението, драги сънародници.

Проблемът е, че днешните ви придобивки и свински уют скоро ще приключи. И грозната реалност ще ви принуди да действате. Но тогава може и да е късно….

Автор Елена Гунчева-Гривова