Осата Без цензура, без пощада
ДАРА, ВЪРНИ ОТЛИЧИЕТО!
Не си дорасла, не си София
С дълбока непримиримост изразявам личното си мнение на общественик за удостояването на певицата DARA със званието „Почетен гражданин на София“. Решението е факт, но доколко то стъпва на правдиви основания …
Въпросът ми обаче е прост: Кога София и в чие лице прецени заслугите на това младо момиче , като достатъчни за едно от най-високите отличия на столицата?
Победата ѝ на „Евровизия 2026“ е посочена сред основните аргументи за отличието, наред с приноса ѝ към съвременната българска музика и популяризирането на България и София. Но големият успех и почетното гражданство едно и също ли са? И трябва ли възторгът от едно постижение толкова бързо да се превръща в пожизнена обществена титла?
Грешката според мен е на онези, които в прибързана еуфория започнаха да я кичат с титли и прослава, които връчени наведнъж и толкова рано, могат да се окажат по-тежки от самия успех.
Почетното гражданство не би трябвало да бъде аплодисмент на момента. То би следвало да е признание за време, устойчивост, принос и биография, доказани далеч отвъд един сезон на славата.
И тук задавам въпроса си към столичния кмет Васил Терзиев и към Столичния общински съвет: Не беше ли редно да има повече дистанция между триумфа и увековечаването му? Самата наредба на Столична община определя званието като признание за „изключителен принос и заслуги“, изключителни постижения или принос за популяризирането на София. Тези критерии ме объркват, наистина и как точно те са приложими напълно към Дара?
Именно затова бързането с подобни отличия ми изглежда несправедливо и към самото отличие, и към хората, чиито имена са били вписвани в него след цял един живот на принос а не на прага на тези постижения.
А ако утре някой млад носител на подобна чест попадне в скандал, извърши сериозно нарушение или просто се окаже далеч от обществените очаквания, какво правим тогава? Започваме да отнемаме титлите, които вчера сме раздавали под звуците на фанфари..?
Понякога най-голямото уважение към една чест е да не бързаш да я приемеш.
София е преживяла векове. Нейното почетно гражданство също трябва да има памет, мярка и тежест.
Евгени Минчев
