ДА ТЪРПИМ ПОВЕЧЕ ТОВА УПРАВЛЕНИЕ, Е СУИЦИД

За пореден път Русия ясно и категорично заяви, че има само един начин да нападне България – ако от територията на България тръгнат натовски войски към Русия или ракети или самолети. Тоест, ако се превърнем в прифронтова държава по собствена воля, то ще получим последиците на прифронтова държава.

Българският народ не иска война. Особено пък с Русия, огромната част от българите са русофили и помнят историята и са благодарни на Русия за освобождението – и от турско робство, и от фашизма и нацизма. Но Великобритания, САЩ и особено Брюксел държат управляващите ни и то от дълги години. Трябваше ми известно време да открия, че в България изборите не решават нищо. Те са начин да кротуваме и да се чувстваме виновни, че сме гласували или не сме. Правителството не става – ние сме виновни. Защото сме гласували или защото не сме.

Какво още трябва да се случи, за да разберем, че управляващите са колониални администратори, а решенията за България се вземат отвън. И отвън не им пука дали от България ще остане мазно петно и колко наши мъже, братя и синове ще умрат в окопите. Нито колко невинни деца ще умрат в тази война. Тях не ги интересува българският народ. Спасението на българският народ е в ръцете само на българите.
И е време за отчаяна съпротива. На живот и смърт. Буквално. Защото ако сега не успеем да преобърнем нещата, утре може да е късно. Русия ще ни жали, но повече ще жали руснаците, които ще умрат, ако България даде територията си на НАТО и оттук полетят ракети, които да убиват руснаци.
Затова – съпротива. И не става с протести, да ви уведомя. Никой не се впечатлява от протести. Историята е показала кои протести са успешни. И за това трябва стратегия. Решителност. Смелост. И саможертва. В името на децата ни. За да не станат те курбан за англоционистките интереси.

Тези от моето поколение помнят, че едно време вдовиците носеха черни забрадки. Снимки от Балканските войни, от Първата и Втората световни войни, когато България губи огромна част от мъжкото си население, на жени с черни забрадки и опустели домове, се виждаха по учебниците. Напомняйки цената на войната.

Погледнете внимателно снимката. Утре това може да сте вие.

Елена Гунчева-Гривова