
Има дебили, които са тихи. Има дебили, които поне знаят, че са дебили. А има и най-опасният вид – самодоволният дебил, който си въобразява, че е „позиция“. Точно такъв е индивидът, изрисуван с украинско знаме, който си духа носа в български банкноти и гордо го показва пред камерата, сякаш е направил нещо смело, умно или значимо.
Не, дебиле. Направил си нещо гнусно, жалко и тъпо.
Българската банкнота не е просто хартийка. Тя е потта на хората, които стават в 6 сутринта, работят, плащат сметки и не си изкарват комплексите в интернет. Когато ти се секнеш в нея, ти не „обиждаш държавата“. Ти показваш, че си малоумен паразит, откъснат от реалността, който няма нищо свое – нито труд, нито достойнство, нито грам самоуважение.
Този дебил не протестира. Той просѝ внимание. Това е класически случай на човек, който най-вероятно цял живот е бил незабележим, пренебрегван, осмиван или направо игнориран. И когато нямаш мозък, талант или характер, започваш да крещиш с простащина. Това е психология от кварталната пейка, не от обществен дебат.
Фактът, че се е нашарил с украинско знаме, не го прави нито смел, нито ангажиран. Това е грим върху празна тиква. Евтин етикет, с който дебилът си мисли, че ще се издигне над собствената си нищета. Истината е, че той не защитава нищо и никого. Той използва символи, защото самият той няма съдържание.
Тук говорим за поколение, което бърка свободата с безнаказана простотия. Поколение, което мисли, че ако направиш нещо отвратително и го снимаш, автоматично ставаш „глас“. Не, ставаш шут. Онлайн клоун с сополи по символите и празнота зад погледа.
Най-жалкото е самодоволството. Това доволно изражение на дебила, който си мисли, че е „ударил системата“. Не си ударил нищо, освен дъното. И то звучно. Такъв тип хора не променят света – те просто замърсяват въздуха в него.
Тази история не е за политика. Тя е за деградацията, за липсата на възпитание, за културата на „гледайте ме, аз съм прост“. И ако този дебил прочете тези редове и му стане неудобно да излезе на улицата – това няма да е срам. Това ще е първият му сблъсък с реалността.
Защото има неща, които не се секнат. И има хора, които не заслужават сцена.
И един съвет към дебила….. Следващия пък като ти се прище някоя простотия ….удари си една чекийка , може и да ти мине