Осата Без цензура, без пощада
В писмо до Доналд Тръмп българското правителство пита „как точно трябва да поискаме удължаване на срока преди санкциите срещу Лукойл да влязат в сила на 21 ноември“…
Фразата „как точно да поискаме“ не е дипломатически детайл. Това е диагноза на унижение без прецедент. България не настоява, не аргументира, не поставя условия – тя унизително пита господаря как да му се моли.
Това е нечуван институционален позор, изродил се в държавна практика.
Докато Виктор Орбан лети за Вашингтон, за да се срещне лице в лице с Тръмп и защити унгарските интереси, българският кабинет изпраща сервилното запитване: „Как точно да ви се помолим?“
Най-страшното е, че вече свикнахме с това – да гледаме как България пълзи с протегната ръка и сведени очи, как властта ни обяснява, че малките държави нямат избор, че в геополитиката няма достойнство, а само интереси…
Апропо, време е премиерът в Банкя спешно да лети за Вашингтон.
Както в София молеше Тръмп-младши да свали санкциите „Магнитски“ на неговите хора, така да измоли от Тръмп-старши сваляне на петролните санкции.
Преди се откупи с F-16, сега може и с кюлчета злато.
Автор Велизар Енчев
