Държавният апарат е легализираното крило на организираната престъпност

Кандидатите за правосъдния Олимп кротко търкат кожените дивани в чакалнята на корпорация „Ратола“ с професионалния трепет на магистрален ескорт, чакащ оферта за корпоративен тиймбилдинг.

Точно като кастинг за нискобюджетна порно продукция, само че вместо тунинговани зам. министърки, на кожените дивани в чакалнята се потят бъдещите ви върховни магистрати, чакащи да им измерят еластичността на гръбнака с кожената палка!

В България концепцията за „разделение на властите“ (законодателна, изпълнителна и съдебна) съществува единствено в учебниците по конституционно право за първокурсници. В реалността трите „власти“ са три различни отдела на дълбоката държава. Държавата и мафията са синоними.

Държавният апарат е легализираното крило на организираната престъпност.

Борбата срещу „Злото“ е маркетингов продукт.

„Борбата с Пеевски“ или „борбата с корупцията“ никога не е била кауза, тя е просто търговска марка.

Когато „жълтопаветните” и „прогресивните“ актьори имаха нужда от гласове, продаваха мерч с розови прасета и шествия.

В момента, в който седнаха да разпределят порциите за ВСС, за регулаторите и за съдебната система, мерчът изчезна в мазето.

Защо да тричат този, с когото в момента пият мазно кафе и си стискат ръцете за квотите?

Циркът приключи, актьорите отидоха на касата.

И.ф. главен прокурор Сарафов и цялата прокурорска пирамида са институционални бухалки на повикване, които са на дистанционното управление на корпорацията.

Когато някой от играчите (в случая Радев и обкръжението му) започне да вдига мизата или стане неудобен за предстоящите разпределения, копчето се натиска. Пускат се оперативни разработки, фанфари по телевизора, обиски и медийни атаки. Целта никога не е правосъдие, целта е предоговаряне на условията за мир.

И понеже тълпата не бива да гледа как се пренарежда ВСС и как се теглят нови милиарди дългове, за стадото се хвърля кокал с такъв абсурд, че да му блокира мозъкът. Всички спират да питат за милиарди, за разследвания и за мафиотски чадъри, защото по националните телевизии и във Фейсбук закипява „дебатът“ за Петрохан и дали Йотова е наркодилър!

Това е висш пиетет на ченгеджийското изкуство, заменяш бруталния мафиотски рекет с панаирджийска глупост и гледаш как биомасата се самоизяжда в коментарите.

Политиците са актьори на заплата, прокуратурата е корпоративна охрана, а публиката е платена да пляска или да лае по сценарий.

И докато шараните чакат следващия „спасител“, мафията просто си сменя имената на фирмата и продължава да си прибира дивидентите

Nik Ray