Осата Без цензура, без пощада
България отдавна не е демокрация – тя е държава, в която един самозабравил се човек, санкциониран по закона „Магнитски“, решава кой журналист може да говори и кой трябва да бъде заглушен. Днес това лице на корупцията и задкулисието си позволи нещо, което дори най-наглите диктатори правят по-прикрито – отне акредитацията на журналистка, просто защото му е задала неудобни въпроси.
Кристияна Стефанова – едно красиво лице на истинската журналистика, човек с характер и смелост – е наказана, защото не се страхуваше да пита. Питаше за сделки, за власт, за лъжи. Питаше тези, които се мислят за недосегаеми. И това не ѝ се прости. Днес тя не може да влезе в Народното събрание – сградата, която би трябвало да е дом на свободното слово.
А причината? Една личност, която си въобразява, че парламентът е негов личен офис, а държавата – частна фирма под негов контрол. Делян Пеевски – човек, който се държи като политически господар, който определя правилата, кадрите, медиите и дори въпросите, които могат да бъдат задавани.
Да, България има парламентарна фасада, но в същността си е държана в плен от шепа хора, които раздават постове, ресурси и страх. И Пеевски е техният символ. Той не е просто депутат – той е системата. Системата на шепот, на зависимост, на заплахи и задкулисни договорки. Системата, в която истината е враг, а журналистът – мишена.
И докато той си разпорежда, останалите в парламента мълчат. Никой не смее да се изправи. Нито „демократи“, нито „реформатори“, нито „патриоти“. Всички гледат в земята, докато един човек демонстрира как се управлява чрез страх. И точно това е най-страшното – не самият Пеевски, а тишината около него.
Тишината на депутатите.
Тишината на медиите, които са купени или зависими.
Тишината на институциите, които би трябвало да пазят реда, но пазят комфорта на властимащите.
А свободата на словото? Тя умира не с един закон, а с едно мълчание. Когато журналист като Кристияна Стефанова бъде изхвърлен от парламента, защото пита, това не е просто удар срещу нея. Това е шамар за цялото общество. Това е предупреждение към всички: „Мълчи, иначе следващият си ти.“
Но колко дълго ще мълчим? Колко още ще търпим да гледаме как един човек, символ на срастването между пари, власт и задкулисие, се държи като владетел на държавата?
Днес не просто една журналистка е наказана – наказана е истината. Наказана е професията, която трябва да пази обществото от лъжи и корупция. И ако обществото си затвори очите, следващата стъпка ще е да ни отнемат правото да питаме дори в собствения си дом.
Делян Пеевски се превърна в нарицателно за всичко гнило и уродливо в българската политика. Човек, който години наред дърпа конците от сенките, а днес вече дори не се крие. Той говори, разпорежда се, наказва и решава кой да има достъп до публичното пространство. Това не е народен представител – това е самопровъзгласен управник, който си въобразява, че може да диктува какво ще мисли и казва народът.
А онези, които мълчат, му дават сила. Всеки страхлив депутат, всеки купен журналист, всеки чиновник, който си затваря очите, е част от тази диктатура.
Това, което се случи с Кристияна, е границата. След нея няма оправдания. Това е моментът, в който народът трябва да осъзнае, че свободата не се дава – тя се брани. С думи, с действия, с отказ да приемем мълчанието като нормално.
Цензурата в България вече не е прикрита. Тя е официална. Тя има име, има лице и има власт. И докато една млада жена е спирана да влезе в парламента, защото е питала „неудобните“, ние всички трябва да разберем: това не е просто нейна битка. Това е битката за нашето право да живеем в истина, а не в страх.
И ако продължим да търпим, няма да остане нито свободна журналистика, нито свободна мисъл, нито България, за която някога мечтаехме.
Източник Владимир Иванов
Автор osata.bg
