Ето такъв не трябва да става човек, когато порасне!

Майната им на игрите! Най-важно е какво мислим и какви ги вършим. Животът ежедневно ни задава въпроси и ние сме толкова големи, колкото са ни големи отговорите.

За една единствена дума се сещам в момента. „Цинизъм“.

Ние сме цинично общество, което е пристрастено към цинизма и живее по цинични правила.

Те го знаят и ни го дават в изобилие. Когато няма цинизъм ние линеем. Медиите и политиците са наясно с това и знаят как да ни приковат вниманието. Когато имат нужда от нас, безвъзмездно ни предоставят поредната доза цинизъм и ние мигновено им даряваме внимание и подкрепа. Пълни с енергия варварски започваме да се оглозгваме.

Не е ли цинично да знаеш предварително, че ще изгониш участник, който вече грубо е нарушил правилата, но въпреки това да му позволиш да елиминира един от най-симпатичните и смислени играчи?

Не е ли цинично някой да наруши правилата на играта, след което да придърпа коалиционните си партньори, правейки ги свои съучастници, а те на свой ред да обвинят в съпричастност хора, които нямат нищо общо с техните действия? Вината на невинните е, че не са преброили полагащите им се филии хляб и са изяли една кора повече, докато останалите са се тъпкали със сандвичи и други хранителни екстри. Вината им е, че сред солта и оцета невинните не са усетили лъжичката захар.

Не е ли цинизъм, недостойните да номинират достойните и първите да призовават вторите да се държат достойно, защото това ще обслужва интереса на недостойните?

Не е ли цинично да дадеш в скута на един от играчите поднос с храна и да го накараш да се храни пред останалите? Понеже уж той бил достоен и невинен.

Не е ли върхът на цинизма една огризка с пробит нос и изкуствени устни да не откаже да се храни пред останалите, докато те гласуват? Или не е могла да не приеме да бъде цинична? Преди време в едно предаване и мен ме караха да правя и говоря неща, които не ми харесват, но аз отказах. Всичко е въпрос на личен избор. Повечето избират да се задържат на всяка цена в ефир, за да могат по-късно да се присъединят към армията от инфлуенсъри и да продават снимки и видеа. Май не съществува по-голяма „слава“ от тази. Явно циничното ни общество няма нужда от положителни герои, които заразяват с добър пример. На него са му нужни още повече цинични инфлуенсъри. Не знам дали точно така се пише тази дума. Не ми е важно.

Не е ли цинично огризки да номинират някой, а после да недоволстват, че той не се е раздал в тяхна полза?

Не е ли цинично „баничари“ да побеждават контузен играч и после да му се подиграват? Единият „баничар“ му усуква болния глезен и се гордее с това, а на другия „баничар“, точно същият контузен играч му скри шайбата, но епизод по-рано. Това не са спортисти, а стойкаджии. Всеки един средностатистически спортист ще им скъса циничните шорти.

Не е ли цинично в продължение на няколко минути водещите да се гаврят вербално със загубилите битката мъже от едното племе и това да забавно и смешно? Лично аз щях да им се изплюя в лицата? Но пък нямаше да стана инфлуенсър, защото щяха да ми скъсят ефирното време.

Според мен Ивайло и Калин са последните мохикани в тази цинична игра, които носят в себе нещо добро и героично. Дано не пропускам някой! Едва ли ще оцелеят обаче, защото циничното ни общество няма нужда от герои с добродетели. На него му трябва поредната доза цинизъм.

Нямаше ли да е по-цинично, вместо водещ, който не може да пее, през екрана да ръси цинизми водещ, който може да пие?

Това е бал на огризките, а не състезателна игра.

К. И. К.

АВТОР Константин Кацаров – Автор