
И стигнахме пак до онази нашенска полу-хамлетова дилема „Каква я мислехме, каква стана“?!
Гледам министЪритете на министерският ни съвет и постепенно мисълта ми се насочва към опитите на Андрей Първозванец Гюров да направи някакъв фронт, който не мога да нарека отечествен, защото е сбирщина от изгладнели клошари, от които някои ни докараха до сегашното ни дередже, други тепърва ще ни докарват до същото дередже.
Ах колко са радостни, макар и мълчаливи шмекерите зад този фронт!
Костов и генералоподобието, шеф на ДСБ, Наско велики , пък защо не и плужека и бойкова подлога, Румен Христов, доволно потриват ръце, че Надка-пиратка е отново на гребена на властовата вълна, последвана от другото тяхно мекере Марин Райков, който да не забравяме как владее до съвършенство самоназначението и политеквалибристиката.
Ами какво ли значи това, че мини.председателят сам помолил самодържеца Борисов другото некадърно военно недоразумение Запрянов да остане на поста си? Пък и е редно да се запитаме каква ли е цената на тази молба на политическото тържище?
Може би пай от този фронт?!
От ясно, по-ясно става, че пепетата друго не могат да правят освен некадърни сглобки.
Всичките ни бабувания излязоха ялови, а надеждите, че някои ще бъдат отстранени и ще им бъде потърсена отговорност направо се попариха и остана само Надежда.
И Борисов ще си остане във властта, и Пеевски ще ги поддържа неотклонно, въпреки къчовете, които мята за пред публиката.
Само трябва да почакаме новеничките министърчета да се пременят с „Армани“ и започва хоровото пеене на старата песен на нов глас.
А забелязвате ли как то става постепенно и анти-американско, освен и дежурното анти-руско?
Обърнете му внимание, защото асенчовците си намериха нов чорбаджия-този път английски т.е. европейски, макроново-урсулски с байдъновски завети и сега се опитват да разточат държавната баница да е по-широка и да има по парче на всеки политически клошар седнал на софрата им.
А те, клошарите, никак не са малко и всеки е заслужил антибългарин.
Да ни е честит новият неотечествен фронт!
Заравяме глупостите за нов Народен съд и въжделенията за правосъдие.
Е, помечтахме си мъничко, а сега да надяваме пак хомота, че работа ни чака… и глад.
Трябва да се издължим на Украйна докрай, до последният български автомат и патрон.
Енчо Иванов