Осата Без цензура, без пощада
ЗА ДА СПАСИ КРЕСЛОТО СИ, КИСЕЛОВА ПОЛЕГНА НА БОРИСОВ. ИМА ЛИ ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ ЩЕ Я УВОЛНЯТ, СЛЕД КАТО ИНСТИТУЦИЯТА Е СЛОМЕНА, А СТРАХЪТ ОТ ДВЕ КРУПНИ ОСОБИ ТЕЖИ ПОВЕЧЕ ОТ ЗАКОНА И ПОГУБВА МОРАЛА?
В парламентарна република, където председателят на Народното събрание е първият човек в държавата по ранг, видяхме унизителна сцена на подчинение.
Бойко Борисов – човек без официална държавна длъжност, но с неизчерпаем апетит към властта ѝ каза в прав текст, че няма право да ходи никъде без да го пита. И ехидно подхвърли, че „тя ходи на празниците на роза, ягода, череша, джанка и маруля“.
Това не е просто обида, това е нагла демонстрация на собственическо право и феодална власт.
Още по-отвратителна е смирената реакция на Киселова.
Вместо достоен отговор, днес виждаме поклон със сервилното „Не се чувствам обидена от ничии думи…“
Когато партиен лидер ѝ нарежда да не е между хората без негова санкция, а тя отговаря, че „не се чувства обидена“, това е институционален позор и публично унижение на Народното събрание.
Но унизената от Борисов унизи демокрацията и смачка Конституцията.
Тя отхвърли искането на президента за референдум за еврото, без да го допусне до пленарната зала. По същия начин безсрамно заличи партия „МЕЧ“, изпълнявайки поредна партийна директива.
Не Борисов е проблемът, той винаги е бил такъв. Проблемът е в слугите му със статут на крепостни, но пледиращи за „държавност“ и „отговорност“.
Както Караянчева преглътна ПКП на вулгарния Борисов, така и Киселова преглътна да я третират като управител на Плод-Зеленчук. Щото в депутатското ложе позорът е с дъх на рози.
Страшното е, че вече свикнахме с това.
Свикнахме властта да е в улични бандити и изпрани мафиоти, достойнството да се разменя за пост, медиите да са пудел на каишка.
Киселова е само симптом, тежко болна е държавата, в която страхът от две крупни особи тежи повече от закона.
И има ли значение дали ще падне главата на парламентарния шеф, когато самата институция е сломена?
Автор Велизар Енчев
