Осата Без цензура, без пощада
За древен и уж мъдър народ не знам как успяхме така да се набутаме в пещерата. С наивитета на детенце, на което са му обещали близалка, се бухнахме в най-дълбокото и станахме членове на ЕС и на еврозоната. Че и на НАТО. Сега започваме да разбираме, че това не било като онова и това, което са ни казвали, не било като това, което ще получим. И всъщност никой не знае какво точно става и накъде ще продължим, но ние ведро и смело влизаме в дълбокото, без да се замислим.
Европейският съюз е на границата. На границата на толерантността между държавите, на търпимостта към изцепките на брюкселските чиновници, на все по-задълбочаващите се кризи. Европейският парламент е на практика неработещ. С толкова много евродепутати, на практика трудно може да се вземе смислено решение и да има смислени дебати. Лайнен си прави, каквото си поиска. Всеки дърпа съюза накъдето му е изгодно. В еврозоната нещата изобщо не са розови, въпреки твърденията на розовите понита.
Както винаги, България се качва на Титаник малко преди сблъсъка с айсберга. Традиция. Този път айсберга ще е голям и давенето ще продължи дълго. Пълната неадекватност на европейските лидери гарантират тъмно бъдеще на европейските народи.
Разбира се, България няма собствено мнение, а козирува на Брюксел. Което означава, че ще оберем всички негативи. Интересно е другите европейски народи колко ще издържат още в този съюз. Че на някои вече започва да им писва.
Елена Гунчева-Гривова
