Има лидери, но има и Бойко Борисов и Росен Желязков

Има лидери, но има и Бойко Борисов и Росен Желязков. Орисията ни е да понасяме вторите, че и постоянно да ги преизбираме.

„Български модел. Казано просто – обратното на всичко. Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето. У нас те са на ръководни места“, би казал Станислав Стратиев.

Сетих се за тези думи, когато прочетох изявления на Путин и Орбан от вчера.

На поредния вещерски сабат на ЕС унгарският премиер заявил смело на „колегите си“:

„Брюксел ни тика към война с Русия. Това означава наливане на милиарди в Украйна, жертване на икономиката на Европа и изпращане на стотици хиляди да умират на фронта. Унгария отхвърля това. Европа трябва да преговаря за мир, а не да преследва безкрайна война. Във война са Русия и Украйна, Унгария не е във война. Аз съм на страната на Унгария…“

Орбан е на страната на Унгария! Представяте ли си Борисов и Росен Водопада да кажат, че са на страната на България, а не на страната на Зеленски?! Че те името на отечеството ни не смеят да произнесат, с „БълХария“ го заместват, камо ли ще дръзнат да защитят националните интереси – особено пред началниците в Брюсел…

По същото време „диктаторът“ Путин даде пореден урок по здрав разум и интелигентна проницателност с речта си пред форума „Владай“.

Важни акценти:

– Пропадналите европейски елити възраждат познатия образ на изкуствения враг Русия, измислен преди векове. Правят го, за oа спасят себе си и да оправдаят провала пред народите си;

– Европейският Съюз е все по-авторитарният Съветски Съюз. Те забраняват всичко, все повече преследват политическата опозиция. Същото правеха и в СССР. Това е нежизнеспособно;

– Конфликтът в Украйна можеше да бъде избегнат. Ако администрацията на САЩ беше друга – например администрацията на Тръмп;

– Тези, които подстрекават Украйна, въоръжават я, десетилетия наред култивираха там агресивен национализъм и неонацизъм, но не се интересуват нито от интересите на Русия, нито от истинските интереси на украинския народ. Украинците за тях са просто разходен материал;

Накрая Путин е рецитирал Пушкин – „Бородинска годишнина“. Същият Пушкин, чийто паметник бе демонтиран в Киев по подобие на Паметника на Съветската армия в София.

Фашистите посягат на паметта и подменят историята. Това е агресивното бездарие на варварите, които си отмъщават на артефактите.

В цивилизования свят политиците четат, наизустяват и цитират класиката. У нас политиците четат „Винету“. Да бъда справедлив – с едно изключение, четящия Костадин Костадинов…

У нас Бойко Борисов говори за война, не за мир, защото функционалното невежество, малограмотността избиват в дехуманизация и ценностен разпад.

Публикувам тук първите два куплета от „Бородинска годишнина“ във великолепния превод на поета Петъп Алипиев. Всичко е същото, нали?

„Историята е колело, защото човешката природа е неизменна по своята същност“, пише Джордж Р. Р. Мартин. Въпросът е да четем, помним и мислим.

„Ний славим Бородино с чест,

бойците, дето там умряха,

твърдейки: :Няма ги онез

тълпи, Русия що грозяха.“

Не тръгна ли Европа в бой?

И кой я водеше тук, кой?!

Но срещна твърдост вража орда,

отбихме нейния напор,

прекършихме ний воля горда

и равен бе неравен спор.

Какво? Забравят своя бяг

и щика руски в длан корава,

забравят те и студ, и сняг,

погребли жалката им слава.

Примамват ги ония дни,

кръвта ни пак ги пияни:

тежко на тез, за кръв тъй жадни,

че дълъг ще е май сънят

на гостите в гробове хладни,

щом в руските поля заспят!

Недялко Недялков