Осата Без цензура, без пощада
Някои хора обичат да си пускат филми на ужасите за адреналин. Аз обаче направих една много по-фатална грешка – пуснах си телевизора в час, в който се излъчваше „Ергенът“. Мислех си, че ще гледам романтика, ухажване и малко здравословен сеир. Вместо това се озовах в епицентъра на телевизионен позор, който ме беляза за цял живот. Признавам си чистосърдечно: снощи спах на светната лампа, прегърнал кутия с успокоителни и с едното око нащрек към гардероба.
Всичко започна, когато на екрана излязоха дамите. Господи, имай милост! Визуалната еволюция на родното риалити е стигнала до етап, в който вече не си сигурен дали гледаш конкурс за красота или изложение на пластмасови изделия и хиалуронови аномалии. Някои от устните бяха толкова големи, че имаха собствен пощенски код и гравитационно поле. Но истинският ужас настъпи, когато тези жени започнаха да говорят (или по-точно – да пищят и да се заплашват). Ужасът беше толкова автентичен, че когато угасих лампата, ми се стори, че от тъмното ще изскочи някоя мигли-екстеншън и ще ми поиска роза с писък.
Но истинският шок не дойде само от нежната половина. Позорът стана пълен, когато се загледах в мъжете. Или… в това, което е останало от тях.
Гледаш екрана и в един момент реално губиш представа кой в това предаване е мъж и кой е жена! Границите са толкова размити, че ако спреш звука, трудно ще ги различиш. Къде изчезна онзи класически, корав българин, който миришеше на тютюн, ракия и честен труд? Днешните „ергени“ изглеждат така, сякаш ако ги духне по-силен вятър, ще се разпаднат на филтри и макиаж. Веждите им са по-перфектно оскубани и контурирани от моите в най-добрите ми години, а брадите им са подрязани с лазерен нивелир.
И върхът на сладоледа: тези момци редовно ходят на педикюр! Мъже, които прекарват повече време в салона за красота, избирайки правилния нюанс на заздравителя за нокти, отколкото аз прекарвам в автосервиза. Представете си Симеон Велики или Христо Ботев да кажат: „Чакай, брате, не мога да тръгна на щурм сега, че кутикулите ми кървят, а и часът ми за педикюр при Силвия е от пет!“.
Но най-страшното е емоционалното състояние на тези „мачовци“. Тези момчета са в някакъв перманентен, денонощен менструален цикъл! Хормоните им бушуват по-силно от тези на тийнейджърка на концерт. Плачат, цупят се, обиждат се на „мило“ и „слънце“, драматизират за всяка крива дума и изпадат в истерии. Останах с усещането, че едва ли не тези мъже си сменят тампоните по-често от жените в имението! Ако Ергенът се боцне на трън от някоя роза, веднага трябва да се вика линейка, линейка, психолог и личния му стилист, за да овладеят тежкия емоционален срив и да му сменят превръзката, че ПМС-то го е ударило лошо.
Това предаване е истински паметник на куриозите. Мъже, които имат нужда от повече утеха и шоколад в „онези дни“ от самите дами, и жени, които са готови да изядат чуждо сърце за пет минути слава и една увехнала китка.
След този телевизионен сеанс мога да кажа само едно: телевизорът ми отива в мазето, лампата в спалнята остава включена до второ нареждане, а аз отивам да си купя шкурка. Трябва ми нещо мъжествено и грубо, с което да изтрия спомена за перфектно полираните мъжки пети и хормоналните кризи по телевизията!
