Осата Без цензура, без пощада
Януари 2024 г. — в София е разстрелян Мартин Божанов, известен като „Нотариуса“. Само дни преди да му бъдат повдигнати обвинения за пране на пари, имотни измами и натиск върху съдии.
Делото е водено от прокурор Иво Илиев. Той вижда документите и разбира, че Божанов не е просто криминален играч, а ключова фигура — посредник между мафията и корумпираните магистрати.
Божанов е бил „телефонната централа“, през която се уговаряли плащания, изнудвания и компромати. А сред близките му приятели е бил Делян Пеевски — факт, потвърден от множество източници.
Според прокурор Илиев убийството на Божанов е осуетило предстоящо обвинение, което би разкрило механизма, по който власт, пари и зависимости се преливат между престъпния и съдебния свят.
„Списъкът на Нотариуса“ и мълчанието след него
След разстрела се появява т.нар. „списък на Нотариуса“ — с имена на магистрати, посещавали частния клуб „SS“. Публикуван от Атанас Атанасов, списъкът предизвиква шум, но и бързо затихва.
Градската прокурорка Илияна Кирилова обявява, че ще бъдат разпитани Пеевски и Гешев. После — внезапно мълчание. Кирилова е зависима от главния прокурор Борислав Сарафов, а според журналистката Цариградска истинските имена са подменени.
Така операцията се превръща в класическа дезинформация:
публикува се истински списък с фалшиви имена;
включва се неудобен разследващ (Иво Илиев), за да бъде дискредитиран;
истинските магистрати, свързани с престъпния кръг, остават в сянка.
Заплахи, инструкции и селективна „защита“
Февруари 2024 г. — Сарафов съобщава, че двама прокурори са получили смъртни заплахи. Сред тях е именно Иво Илиев. Малко след убийството на Божанов той започва да получава патрони по пощата и символични кръстове от клони.
Октомври 2024 г. — министър Георгиев издава Инструкция № И-1 за охрана на магистрати. Централизацията на охраната отнема контрола на местните звена и предава ключовите постове в ръцете на хора, лоялни на Сарафов.
Резултатът е селективна сигурност — охрана може да се даде или свали „по усмотрение“. Две седмици след промяната охраната на Иво Илиев е свалена. Малко след това той е нападнат с чук в подземен паркинг.
Убийство на свидетел → Заплахи към прокурор → Нормативна промяна → Свалена охрана → Нападение.
Веригата не е случайност. Това е институционална операция.
Кой поръчва отстраняванията?
2023–2024 г. бележат серия от смъртни случаи и елиминирания на посредници между мафията и властта:
Красимир Каменов – Къро — убит (октомври 2023)
Мартин Божанов – Нотариуса — убит (януари 2024)
Алексей Петров — арестуван и отстранен (март 2024)
Петър Петров – „Пепи Еврото“ — под натиск и медийни атаки
Общото между всички е, че разполагат с бази данни с компромати и контакти в двете системи — криминална и институционална. Всички са елиминирани в рамките на шест месеца.
Бившата съпруга на Пепи Еврото — Любена — има връзка с Нотариуса. Тя се оказва ключова връзка към по-голям играч — бос, който стои над всички в тази редичка. Неговите хора дори връщат сина ѝ от Еврото, защото момчето всъщност е негово дете.
Този бос е човек, който може да поръча всички от Редичката. Дори Любена, ако реши, че е станала опасна.
След Борисов — кой ще държи мрежата?
Битката днес не е просто за контрол над прокуратурата, а за представителство във властта след ерата на Бойко Борисов. Делян Пеевски изглежда като очевиден кандидат, но мнозина предполагат, че и той може да е само фигура в по-голяма комбинация.
Истинският въпрос не е „Кой поръча?“, а „Кой има силата да решава кой живее и кой умира?“
Държава или мафия с институционална фасада?
Нападението над прокурор Иво Илиев не е изолиран инцидент, а показно предупреждение. То изпраща ясно послание:
„Можем да ви убием, и никой няма да ви защити, защото ние решаваме кой заслужава охрана. И кой — не.“
Когато охраната се дава или сваля „по усмотрение“, това вече не е система на защита, а на контрол.
Така животът на всеки магистрат зависи от волята на определени хора.
Това не е държава. Това е мафия с институционална фасада.
Иво Илиев беше маркиран в момента, в който пое делото на Божанов. Беше заплашен, когато стана опасен. Беше оставен без охрана, когато промениха правилата. И беше нападнат, когато стана уязвим.
Въпросът не е „Кой нападна Иво Илиев?“
А „Кой реши, че той не заслужава защита?“
Искаш ли да подготвя и кратко резюме и SEO описание за публикацията (заглавие, подзаглавие, 160 символа описание за търсачки и препоръчана снимка под 1 МБ)?
Автор: Nik Ray
