КОГАТО ЕДИН ХОЛАНДЕЦ МЕЧТАЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

КОГАТО ЕДИН ХОЛАНДЕЦ МЕЧТАЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

––––––-

Патрик Смитьойс

Пет милиарда през сифона за образованието…

––––––

Говори се, че двама шишковци и техните антуражи източват държавата. С цели самолети бил изчезвал българският кеш. Посоката на самолетите се е променила през годините, но течът си е един и същ. Гневът на народа има много лица. Едни истински страдат от бруталната липса на справедливост, други пък биха убили майка си, за да поемат те пътя на един от двамата дебелаци.

.

Факт е обаче, че след 40 години кражби народът като цяло поне се чувства напълно спокоен, че самият той не е виновен за пълния провал на държавата. Но дали е така? Далеч най-големият теч в държавата сме създали ние самите. Пак ще кажете, че някой друг е виновен, но ние самите поставихме чудовищен сифон, който година за година, постепенно и тихомълком източва живота от милата ни държава.

.

С дъщеря на 16 години разговорът с други родители е неизбежен. Къде ще учат децата?

Вярно. С най-голямо уважение към последните ангажирани, мотивирани, съпричастни и дори бих казал смели преподаватели 99% от българските образователните програми съдържат толкова фантазия, разнообразие и иновации както менюто на „Балкантурист“ през 1989 г. Учебният материал в България беше шоково замразен през същата година. Сигурен съм, че на места в България учители пред пенсия още обясняват, че Европейският съюз има 12 членки (макар че станаха 27 броя от 1989 до днес).

.

Материалните бази са остарели. Условия никакви. Дори Министерството на образование все още не е разбрало, че и студентите са хора. И те имат нужда от светлина, въздух и мотивираща среда. Все условия, за които пазарният принцип няма да се погрижи. Единственото звено, което работи успешно в българската образователна система, е отдел забавления; от денонощни чалга-барове до безупречно организирани нарко доставки.

.

В много държави има висши учебни заведения, изцяло независими от самата държава; частни инициативи, подкрепени от спонсори, местния бизнес и заможни семейства. Сдружения от родители или колектив от научно-ангажирани иноватори в образованието често поемат първи стъпки към подобни инициативи. За който се интересува – модели има хиляди. Дори и най-известните Американски университети са създадени на този принцип. Няма никаква нужда и в това отношение да откриваме топлата вода. Но макар че вече 35 години образованието в България се разпада пред очите ни, при нас подобни инициативи (почти) няма.

.

Излиза, че тук родителите, заможните семейства и местният бизнес имат други приоритети и разчитат на това, че всеки трябва да подхожда практично в уреждането на семейните предизвикателства. До някаква степен подкрепям подобно мислене – и аз мисля, че родът би трябвало да е гръбнакът на обществото и държавата не е длъжна да предостави на своите граждани гише за всеки един проблем, но именно образованието трябва да е тема за силно държавно лидерство поради две причини.

.

Първо, всяко дете има право на равен старт, независимо от финансовото състояние на неговите родители. А на второ място, защото не е казано, че само в по-богати семейства се раждат умни деца, а именно талантът е една от основите на благоденствието на всяка една държава.

Причини има много, но под чертата в момента между 300 и 400 хиляди български деца учат в чужбина. Също така потресаващо е, че с тях всяка година изчезват и около 5 милиарда евро български пари към чужди икономики.

.

Български родители, горди, че все пак са “уредили” децата си, всяка година превеждат 5 милиарда в чужбина, за да могат чужди корпорации да оберат целия наш интелектуален капацитет и да го пуснат на икономичната и научната фронтова линия на своите икономики. Видя се, че приказката, че децата след университета се прибират в България, е лъжа. Дори в момента се забелязва голяма нова емиграционна вълна. Не само деца, но цели семейства отново напускат държавата.

.

Пет милиарда всяка година. Дали някой си е направил сметка какво съвременно образование можем да построим в България с подобен бюджет? Тухлите изцяло от нас, а знанието частично. Това, което ние нямаме като мозъчен капацитет, можем да го довлечем от чужбина. За пет милиарда дори Мартин Лутер Кинг, Нилс Бор и Алберт Айнщайн ще се възкресят, за да дойдат да преподават у нас.

.

Пет милиарда през сифона за образованието, а какво ще кажете за парите за лечение в чужбина? Поне други 2-3 милиарда изчезват от държавата всяка година за операции и други видове лечение в Турция, Америка или просто другаде в Европа. Какво ни спира да построим в България на 2 или 3 места супер съвременна болница на красиви зелени локации, с топ технология от цял свят и с хотелска част за придружаващи? С годишен бюджет от 1 милиард за всяка една от тях ви гарантирам, че дори CNN и BBC ще дойдат да снимат новото чудо на света и следователно България ще стане дестинация за лечебни туристи, вместо инкубатор на такива.

.

Но да се върнем към децата.

От 30 години съм свидетел на сърцераздирателни сцени на Софийското летище, където целият род се е събрал да изпраща внучето в чужбина. Уж само за 4-5 години, но три четвърт от децата никога не се връщат. Голямата част от тях се женят за някакъв чужденец и три четвърт от децата на техните деца дори и български няма да говорят.

.

От “красиви ниви преорани и с пот напоени” преминахме към земи пусти, със сълзи оголени. Иван Вазов ще се обърне в гроба. Кръвният данък на България се плаща днес.

.

Политическият крах в България ще дойде, и то скоро. Хазната е празна и навсякъде избива пара и пушек от старите структури. За първи път от много време младото поколение е взело участие и настоява за нов ред в държавата. Аз лично отново имам надежда, че скоро ще видим по-добри временна за нашите деца в България, макар че на геополитическата сцена се очертава феноменална буря.

.

Но нека бъдещите управленци да разберат, че на този етап никой не търси мнението на нашата мила държава по отношение на световните политики и да не даваме зор да разпространяваме такива.

.

Преди всичко предстои да ремонтират основните течове в държавата и с прагматични и иновативни мерки да възвърнат сред народа доверието, че можем сами да се погрижим за трите най-важни задължения за всяко общество, а именно да сме в състояние да храним собствения си народ, да го образоваме и да го излекуваме, когато е болен. Това са трите приоритета за новите ни политици. Хайде, и една шепа истинска демокрация и прозрачност. Другото си го имаме.

––

В интервютата си Патрик нерядко подчертава, че именно съпругата му и техните деца са причината да се чувства така дълбоко свързан с България. Той изразява категорично желание децата им да растат като истински българчета, потопени в културата и традициите на страната. Патрик е толкова убеден в ценностите на живота в България, че в едно от интервютата си категорично заявява, че не би позволил на дъщеря си да замине да учи на Запад – изненадваща позиция за човек, произхождащ от Западна Европа.

––––

Krasimira Filcheva