Осата Без цензура, без пощада
Обърнете внимание колко често из социалните мрежи има молби за помощ. Често не от самите хора, а от техни приятели, познати, съседи. Колко често в магазините виждате кутии, в които се събират пари за лечение на деца, млади хора, майки. Колко често има новини за скочили от терасата, намерени обесени и т.н.
В България, ако си на средна заплата и нямаш наследство от имоти, земи и пари, всяко едно тежко заболяване на теб или член на семейството, те занулява. Често се налага да се ипотекира жилище, за да се плати за животоспасяваща операция или лекарства. Някои пък вземат бързи кредити за сметки – за ток, за парно, за приготовление на ученик за училище. Вече дори никой не се учудва. Рекламите “Вземи кредит до заплата“ не ни карат да се замислим защо като работиш, ти е нужен кредит, за да платиш сметките си.
Работещите бедни – мечтата на капитализма. Достатъчно свободни, за да ги оставят сами на себе си да се издържат и да си намерят дом. Недостатъчно свободни, за да могат да управляват живота си и да вземат решения за себе си и близките си.
Човек със заплата и кредит и ипотека трудно може да се нарече свободен. Особено ако ипотеката е върху единственото му жилище. Човек с няколко кредита, който не е познат на банкерите, а и няма допълнителни доходи, си е най-обикновен роб. Той не смее да каже нищо по-смело на работодателя си, приема да работи извънредно и неспецифични задачи, ужасен, че оставането без работа веднага ще доведе до оставането и без дом.
Бедният човек трудно може да бъде свободен. Точно затова в България се дава достатъчно, да се оцелее, но недостатъчно, че да има съпротива у хората. Контролирана мизерия. А ние вече не се впечатляваме от бедните. И никой не обсъжда слонът в средата на стаята….
Елена Гунчева-Гривова
