Осата Без цензура, без пощада
Преди дни, като споменаваше историческите успехи на БСП, Крум Зарков наред с името на Георги Димитров спомена и това на Сергей Станишев. Георги Димитров е бил ръководител на Коминтерна, а Сергей Станишев – на ПЕС.
Формално погледнато – горе-долу е едно и също и Крум Зарков се гордее с това.
Крум Зарков каза, че е много важно да се използват позициите и познанията на Станишев в Европа и че би било грешка, ако той не бъде привлечен за нашите социалистически работи у дома. Да помага тука и да ни учи накъде да вървим.
И ето го днес Станишев – в целия си блясък, с европейски вид от горе до долу , раздава акъл по телевизора и чертае леви бъднини.
Сергей Станишев може да бъде полезен на Крум Зарков, като го запознае с тоя-оня в Брюксел и като го препоръча като млада надежда на доста деформираните и незнаещи на кой свят са европейски социалистически лидери. Но във вътрешнополитически план Сергей Станишев е абсолютно ненужен за драматично стопилите се социалисти. Нещо повече – той е точно обратното на обикновения български социалист – ако го има все още.
Били необходими незабавни и дълбоки реформи в БСП, каза Станишев. То не остана жив човек, който да се интересува от БСП, но нашият брюкселски социалистически началник иска дълбоки промени и реформи.
Казвам ви, че като чуя за необходимост от дълбоки реформи в която и да е сфера, в това число и партийната, и си представям само едно – да уволним всички, които не са с нас, и да си назначим приятелите и роднините.
Благодарим от все сърце за реформите, които Станишев направи тук – на наша, българска почва.
Благодарим му за Тройната коалиция на БСП с царя и Доган.
Благодарим му за кадровите решения тогава.
Благодарим му за плоския данък.
Благодарим му за учителската стачка, която беше разтурена като ненужна седянка.
Благодарим му, че се скъса да ни натиска за Истанбулската конвенция.
Благодарим му и за парфюмените усилия да превърне Социалистическата партия в салон за избраници, а не в партия на работниците, на бедните, на унижените и оскърбените.
Това, последното – за бедните, унижените и оскърбените, е толкова далече от Сергей Станишев, че не ми се мисли. Хората като него са червени династически принцове, за които социалистическата партия, прощавайте за израза, е измършавяла кравица, която трябва да бъде доена до последен дъх.
Сергей Станишев трябва да бъде питан и за Елена Йончева. Да, да, трябва да бъде питан как стана така, че Елена Йончева, която от името на БСП искаше да бори корупцията и мафията и стана евродепутат в Брюксел, претърпя такива трансформации и превъплъщения. Ако ви се струва много лично, извинявайте, но те бяха на върха на БСП и дължат отговори.
В телевизионното си показване ексглавата на европейските социалисти се похвали, че на приема на президентката Йотова на Трети март при него идвали десни български началници и му казвали, че България без ляво не може. Десни партийци плачат за БСП. Пука им на черупката на тях за БСП. Подиграват се с БСП. И приказват тези работи само за да изглеждат интересни и поливалентни и да разменят някоя приказка с брюкселското ляво светило.
Сергей Станишев е типичен представител на откъсналата се от нашата земя „златна“ прослойка, която има абонамент ту за аленочервена, ту за благородносиня кръв – когато каквато е нужна.
Сергей Станишев е един от хората, които се опитаха да превърнат БСП в бутикова безполова партия – кабинетна и далечна партия. Почти успя.
И фактът, че Крум Зарков се опира на него и разчита на връзките му, никак не ме радва. „Опитът“ на Станишев е провал (в личен план е триумф, разбира се), а връзките му са временни и вече безполезни.
Ако БСП на Зарков продължи от едната страна със Сергей Станишев, а от другата – с Румен Петков, как мислите, дали я чакат светли бъднини? Едва ли.
Но Крум Зарков ще го научи по най-трудния начин.
