
Има решения, които човек взима и които остават като петно за цял живот. Има избори, които не просто изненадват обществото – те го шокират, отблъскват и разрушават уважението, градeно десетилетия. Решението на Стефка Костадинова да се появи в политиката като част от листите на Движение за права и свободи, свързани с Делян Пеевски, изглежда точно такъв момент.
Години наред Стефка Костадинова беше символ на нещо чисто. Олимпийска шампионка. Световна рекордьорка. Човек, който караше българите да се гордеят. Името ѝ стоеше над ежедневните скандали, над политическата мръсотия, над всички дребни битки за власт.
И изведнъж – този образ рухва.
Защото ако един човек реши да влезе в политиката, това е негово право. Но изборът къде влиза и с кого застава казва всичко. А когато този избор е ДПС и Делян Пеевски, за огромна част от обществото това е морален срив.
ДПС години наред е символ на политически модел, срещу който българите излизаха по улиците. Срещу този модел избухнаха едни от най-големите протести след прехода. Хиляди хора протестираха срещу усещането, че държавата се управлява от задкулисие и зависимости.
А името на Делян Пеевски е сред най-спорните в българската политика. Санкциониран по закона „Магнитски“ заради обвинения в корупция – това е факт, който хвърля тежка сянка върху всеки, който реши да застане до него.
И тук идва най-неприятният въпрос.
Защо?
Защо човек, който имаше огромно обществено уважение, реши сам да го постави под съмнение? Нима нямаше други партии? Нима нямаше други политически пътища?
Още по-тежко е друго – обвиненията, които от години се чуват в обществото за изборните резултати на ДПС. Критиците на партията постоянно твърдят, че реалният ѝ органичен електорат е много по-малък – едва един-два процента твърда подкрепа. Според тези обвинения останалото се поддържа чрез контролирани и купени гласове в бедни райони и ромски махали. Това е тема, която се повтаря в общественото пространство от години и която хвърля огромна сянка върху всяка политическа победа на партията.
И тук въпросът към Стефка Костадинова става още по-неудобен.
Как ще се чувства тя, ако един ден стане депутат благодарение на подобен политически модел? Как ще излезе на улицата? Как ще погледне хората в очите – същите хора, които десетилетия я уважаваха като символ на честна победа?
Защото спортът е честна битка. Там печелиш със сила, талант и труд.
Политиката, в която днес влиза Костадинова, за много хора изглежда точно обратното.
И затова разочарованието е толкова силно. Защото хората виждат как един човек, който имаше всичко – уважение, история и национална гордост – сам поставя под въпрос собствената си легенда.
Доскоро името Стефка Костадинова означаваше рекорд и гордост.
Днес все повече хора започват да го свързват с нещо друго – Стефка Костадинова и Пеевски.
И това може да се окаже най-тежкото петно върху една велика спортна кариера.
Ивайло Петров