Осата Без цензура, без пощада
През онзи студен януарски ден на 1997 г. бях там. Пред Народното събрание. Дори и шамари си отнесох. Бях въодушевена и аз и моите приятели смятахме, че променяме нещо. Преди това стояхме по барикадите на жп линиите, стачкувахме студентите. Вярвахме, че има светло бъдеще и само от нас зависи да направим каквото трябва. Вярвахме на медиите, вярвахме, че всички ни мислят доброто.
Само няколко месеца след това се усъмних колко правилно сме постъпили. Имаше много неща, които не си съответстваха. След време разбрах и какво се е опитал да направи Виденов и как са го спрели. Разбрах, че предателството не е било там, където ние си мислехме. И разбрах, че съм помогнала неволно на враговете на България със сляпата си вяра.
Много е лесно човек да се подлъже, особено когато е добър, наивен и има големи надежди. Думите свобода, демокрация, независимост, братство, звучат много добре. Всеки иска да има свобода, да питат народа, да живеем добре. И се лъжем. Ама много се лъжем.
Докато студентите стачкувахме и ни биеха, нагласените от Сорос дисиденти и опозиция се докопаха тихо до властта. Хора като Александър Йорданов, Филип Димитров, Иван Костов, Евгени Бакърджиев, се докопаха до властта и започнаха пъкленото си дело по унищожаването на Родината ни. Разбрахме какво правят, едва когато разкостиха България. И от едни бедни опърпани нищожества, станаха богати нищожества.
Информацията кой какъв е, е много важна. Изключително важна. Същността определя действията и намеренията. Кален човек добро дело не може да извърши. Крадец не може да управлява. Простак не може да взема мъдри решения.
Не се лъжете. Лошото е, че колкото наивни бяхме тогава, сега сме десет пъти по-наивни. И допускаме още повече грешки. А вече става фатално.
Елена Гунчева-Гривова
