Осата Без цензура, без пощада
Машината, която вече повече от тридесет и пет години мъчихме да върви в някаква полу-ясна посока се разпадна с трясък.
Много от бурмичките й играещи роля на опора не чуваха застрашителното й скърцане, пък и да чуваха се правеха на глухи преследвайки собствените си цели с подлизурковски прийоми.
Реверансите към този или онзи не спомогнаха да се изчисти ръждата от елементите й и даже спомагаха за лошото й състояние.
Отнасяха се с нея като с магистрална проститутка, задоволявайки перверзните си нагони, пренебрегвайки важните компоненти за съществуването й.
Тази машина е нашата политика.
Дойде ли време за равносметка?
Може би, но без реална ретроспекция само ще се тюхкаме и вайкаме.
Каво всъщност не виждахме?
Още в самото си начало на това, по което пуснахме машината и го наричахме преход му объркахме настройката.
Доста некадърници се впуснаха да политиканстват под опеката на бившата БКП.
След като направиха дворцовият преврат, разните далавераджии започнаха да си присвояват каквото им хареса.
Станаха за една нощ върли демократи, после станаха и реститути, после крупни капиталисти, но стигнаха до нивото на обикновени олигарси и мошеници.
Това се изрази ярко в Костовата схема на узаконени кражби от сорта на масови, касови и подмасови приватизации.
Ние, поколението, които знаехме, че на нас ще се падне бремето да направим оня „лелеян“ завой дадохме, зяпайки в нищото, волана на погрешните шофьори.
Та до ден днешен.
След костовите вакханалии дойде ред на мадридският комарджия, който ведно с реститутите дойде да си прибере имотите и да изсече половин Рила за да има пари за мадридските шантани, „оправи“ ни за осемстотин дни и се измъкна като мокра връв за потури, като облажи сеирджии като Доган и Станишев.
Дойде редът и на пандурина му да се пооблажи и с типичен ганьово-банкянски просташки манталитет се заигра и така до днес.
Разните сглобки, които сътвориха с другите циреи на обществото като пепетата и костовото отроче ДБ воглаве с преминалият през всякакви ретранслации, но жаден за власт, „генерал“ Наско се опитаха да препускат споменатата горе машина, но освен пушилка, не успяха, както винаги, да постигнат едно голямо нищо.
Даже и академикът-сапунджия не можа да им измие омацаните кълки, а напротив, той ги доомаца.
Не помогна и формулата за дървеното желязо между итн, бсп, герб и новото начало.
По тази формула итн замина в забвение, а опитите на Крум Зарков да излъска столетницата, като извади от нафталина амортизораните Дончева и Румен Петков я запрати направо в мухъла на историята.
Жалко за сто и кусур годишната формация, изродила се в някакъв хибрид от социализъм и социал-демокрация, която някои боготворят, а други я хулят и то от нейните членове.
Сега шансът грейна над Радев. Дали ще съм жив да видя дали ще реализира това, за което говори.
А е време за истинска политика.
Енчо Иванов
