МОЦАРТ И… НУЖНИЦИТЕ

По-долу искам да покажа голямата бездна между духовното и профанното прагматично. По-точно те двете са в различни полета, на различни нива, които нямат пряко съприкосновение помежду си и не бива по никой начин да омесват с каквато и да било цел от никого.

Така. Нещата в този прекрасен Божи свят са най-общо взето три вида: неодушевени (камъни, минерали др.), одушевени (животни, риби, хора и др.) и духовни (само хора). Е, има и ангели, ама за тях – друг път.

Първите са само материални, вторите са материални и живи, имат душа (Psyche), а третите, това са само хората, освен, че са материални и имат душа, имат и Дух (Spiritus).

Сега няколко думи за Духа.

Всички ползват това панятие, но малцина са тези, които знаят какво е всъщност.

Латинското наименование Spiritus означава буквално полъх, , дъх, дихание.

Плотин, в „Енеади“, определя Духа като свръхразумно божествено начало.

Анри Бергсон говори за жизнен порив (elan vital), а Св. Августин Блажени определя Духа като „Душата на душата“, най-добрата дефиниция, според мен.

Всеки един от нас със своя дъх, с дишането си, с Духа си, е свързан с възДуха, с атмосферата, с Космоса, с Бог.

В диханието на живия човек е неговото единство с Космоса, с Вселената, с Господ Бог, с всичко. С всичко!

„Дух“ се употребява и като личностна сила и мъжество („Той има дух“), като имагинерна сила („Дух за победа“), като качество (“Духовна култура”) и т.н.

В християнството Светият Дух влиза в Светата Троица: Бог-Отец, Бог-Син и Светия Дух (изобразява се като бял гълъб). Духът е Бог.

И само за един единствен грях няма прошка, пише в Библията. И това е, когато се греши срещу Светия Дух. Исус Христос казва: „Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости.“ (Мат. 12:31)

Разбираме значението на Духа като висшата Божествена сила, космична мощ и енергия, които ни трябват за всичко, за всяко Ново нещо и въобще за всяко въздействие, за всичко. Духът е Бог.

Духът е в науката, в изкуството, в живопистта, в музиката, в моцартовия “Реквием”, в поезията, в химните, в Сикстинската мадона, в “Две хубави очи” и т.н.

Духът и духовното не са, и не могат да са, профанни, диви и разкъртени като занемарени тротоари.

Моцарт няма нищо общо с нужниците.

Автор Петър Иванов