Осата Без цензура, без пощада
Едно от нещата, които доведоха до сегашното положение в България е, че и мъжете, и жените забравиха мястото си. И биологията си. Мъжете решиха, че не носят отговорност за нищо, не са длъжни да издържат деца и семейство, че имали права, че жените били златотърсачки и затова най-добре си е при мама. Жените забравиха ролята на жената като жрица на семейното огнище, като грижа, нежност, отговорност. Вместо да сготвят в къщи, да прегърнат децата си, да им прочетат приказка, търсят себе си, ходят на йога, ходят по моловете и дори забравят децата им в кой клас са. Не се грижат за мъжовете си, защото смятат, че да му направиш салата и да му сложиш ракия и да го похвалиш, било патриархално отношение, те били независими жени, мъжът трябвало да ги уважава и т.н. Което явно включва домът да е мърляв, жената да не готви и да не чисти и да не показва почит към мъжа си. Децата не виждат авторитет в родителите си, а само кавги и меркантилност.
А имаше и други времена. На майтап ще цитирам “Пътеводител на галактическия стопаджия“ – “В онези дни сърцата бяха юнашки, залозите високи, мъжете бяха истински мъже, жените — истински жени, а малките космати същества от Алфа Кентавър бяха истински малки космати същества от Алфа Кентавър.“.
Преди да продължим нататък, трябва да погледнем в себе си. В българското общество е пълно със самотни майки и бащи, разведени родители, деца с един родител, с разпадащи се семейства, с домашно насилие, с мъже и жени, които търсят себе си в най-невероятни места, вместо да се вгледат в душите си.
Мъжът е сила и отговорност, жената е нежност и грижа, децата са бъдеще. Семейството е в основата на обществото. Почитайте се взаимно, уважавайте се и помнете биологията. Никой все още не е успял да избяга от нея….
Елена Гунчева-Гривова
