Осата Без цензура, без пощада
Навръх Коледа, а и само няколко дни преди празника, си задавам въпроса: ще има ли реални реформи и промени в България, или всичко ще си остане както е било досега?
Гледам протестите, хората по площадите, и онези, които уж подкрепят промяната, но дълбоко в себе си се надяват нищо съществено да не се промени. Проблемът не е само в политиците. Проблемът е много по-дълбок – в начина, по който мислим като общество.
Промяна не може да има, докато хората не променят мисленето си. Бедният не мисли като богатия, здравият – като болния. И обществото ни е болно в тази насока – и това е факт, а не метафора.
Разделението у нас не е само политическо. То е социално, икономическо и дълбоко човешко. От едната страна са хората, които живеят от реалния труд – предприемачите, самонаетите, тези, които сами трябва да изкарат парите си, да осигурят приходи, да платят данъци и заплати.
От другата страна е огромната държавна администрация – полицаи, учители, чиновници – която живее в съвсем различна реалност. За тях държавата е гаранция и закрилник. Много хора са убедени, че парите идват от държавата и че тя трябва да защитава всеки един, без значение как и от какво.
Навръх Коледа се виждат и конкретните примери: публични изпълнители вилнеят по фирмите, запорират сметки без предупреждение, изискват цели суми за няколко дни, без да имат представа дали фирмата има оборот или плаща заплати. Полицай навръх празника може да глобява някого за 100 лева за неправилно паркиране.
А истината е проста – всички сме едно. Парите не идват от държавата. Те идват от частния сектор – от хората, които създават стойност и поемат рискове.
Бунтовете ще дадат резултат, но не веднага. Много често се казва, че промяната ще дойде с идването на следващото поколение. Но дали трябва да чакаме толкова години? Светът не стои на едно място. Той върви напред. Никога назад. Промяната рано или късно ще дойде, защото така е естественият ред на живота.
На времето японците измислили електронните часовници, а швейцарските производители на ръчни часовници излезли на бунт – не можели да повярват, че техният свят ще се промени. Но светът се е променил. И тук е същото. Животът винаги върви към промяна. Естественото развитие на нещата е промяна.
Навръх Коледа си давам сметка: няма кой да спре промяната. И няма кой да каже на тези хора – искат или не искат да запазят статуквото – всичко се променя.
Светът се движи напред. След пет години София вече няма да бъде същото място. Няма да бъде люпилня на ненужна администрация. Животът там ще бъде адски скъп, а жилищата и услугите – недостъпни за мнозина. Ще останат да живеят само малко хора, които се адаптират и могат да се справят.
Останалите ще трябва да се приориентират – искат или не искат. Няма връщане назад. Промяната идва и няма как да я спрем.
Дори за тези, които се противопоставят толкова яростно, макар да не го казват или да се преструват, в крайна сметка и за тях ще бъде по-добре. Това е добре за всички нас, за цялото общество. Това е бъдещето. Това е растежът. Това е промяната.
И ако говорим за политическата сцена – нестабилността, разделението и разцеплението, които виждаме, са отражение на това, за което говоря. Разделението в обществото, страхът от промяна и различните реалности на хората се пренасят в политиката. Ето защо не можем да намерим силна политическа партия, която да управлява стабилно и да води страната напред.
Навръх Коледа си пожелавам – и пожелавам на всички: Весели празници! Нека празникът ни напомни, че промяната идва, че светът се движи напред и че нашето мислене, нашият труд и осъзнаване ще определят как ще изглежда бъдещето ни.
Автор: Цветелина Ватовска
