Осата Без цензура, без пощада
Тази сутрин ми попадна публикация на Ник Рей за реакциите на неговата статия за плагиатството. Впрочем той е един от най-смислените автори във фейсбук, макар и не всички да разбират какво иска да каже. Та, мисълта ми е, че се сетих за нещо, което аз бях писала преди много години за морала.
Днешната криза в България е криза на морала и почтеността. Вече не е обществено укоримо да си без морал. Дори, ако си без морал и почтеност, ти си възнаграден с кариера, власт и пари. А почтеността става като затвор за амбициите на почтените хора, на тези, които не могат да прекрачат оная граница на морала, която при всеки е различна.
В днешния свят да се лъже, е норма. Да се краде, е нещо не толкова укоримо, особено ако е от общото. Алчността е навсякъде. Липсата на почтеност е отличителната черта на българското общество.
Та вижте ни ВИП-овете. Певачки, известни с това през колко легла са минали и колко пластични операции са си направили. Политици, известни с това през колко партии са минали и колко имоти имат. Журналисти, известни по-скоро с ибрикчийството си, отколкото с работата си. И българите уважават такива хора.
И за плагиатите – след като не намираш нищо лошо в това да КРАДЕШ чужда мисъл, докъде ти е моралната граница? Къде ще се спреш, ако не виждаш нищо лошо да използваш чужди идеи като свои. Покрай професията си съм се нагледала на непочтени постъпки. Обикновено идващи от близки, от приятели, от роднини. Долнопробни постъпки. Да, всеки сам си преценява. Къде да е границата. Лошото е, че вече граници няма.
Превърнахме се в общество без морал, в хора без почтеност. И го приемаме за норма. Затова и смятам, че ако първо не променим себе си като хора и общество, нищо няма да можем да направим и за България. Защото към България трябва да се пристъпва като към причастие, към олтар. С изчистена душа и пречистено тяло. С боязън от Бог и смелост срещу злото.
Иначе сме загубени.
Автор Елена Гунчева-Гривова
