Най-евтиният капан, в който влизат аматьорите, е да повярват в мантрата „Бъди себе си“

Най-евтиният капан, в който влизат аматьорите, е да повярват в мантрата „Бъди себе си“. Оставете „Себе си“ у дома, никой няма нужда от безполезен примат, който се чеше по кайсиите, докато търси дистанционното. В мига, в който влезеш в публичното пространство, твоята човешка идентичност става излишен багаж. За нуждите на масовата експлоатация ти си единствено потребителски интерфейс.

Най-голямата грешка на начинаещия публичен манипулатор е желанието да покаже колко е сложен.

Никой няма когнитивния бюджет да изучава цялата ти прекрасна многопластова личност. Публиката не е археологическа експедиция, тя ти отпуска няколко секунди и един въпрос: „Този какъв е?“

Да очакваш светът да те оцени заради „богатия ти вътрешен свят“, е форма на бездънен егоизъм и особен вид нарцисизъм.

Обществото не е рехабилитационен център за неразбрани вселени. То е брутален пазар за обмен на ресурси и допамин. Глюкозата е скъпа, никой не разполага с калориен излишък да дълбае в емоционалните ти травми и творческите ти парадокси. Лимбичната система на стадото те сканира за секунди: Опасен ли е? Става ли за копулация? Полезен ли е? Губи ли ми времето?

Разбери за какво точно искат да те консумират тези примати, опаковай се с подходящия етикет и влез в стъклената витрина, за да им е по-удобно да те купуват с очи.

Биомасата изпитва фундаментален когнитивен ужас от сложността. Тя има капацитет само за плоски типажи. Ако си „бунтар“, от теб се очаква винаги да ръмжиш; ако си „мъдрец“ – винаги да галиш с перце. Ако си „човек от народа“, никога не позволявай на народа да види банковото ти извлечение.

Врагът трябва да бъде по-прост от теб. Никога не позволявай противникът ти да бъде човек.

Хората имат аргументи. Карикатурите нямат, затова противникът трябва да бъде компресиран до една дума „комунист“, „фашист“, „соросоид“, „копейка“, „русороб“, „русофоб“, „антиваксър“ или „ганьо“.

При добре свършена работа никой вече не пита какво е казал човекът. Достатъчно е да знае към коя клетка е причислен. Етикетът е интелектуален body bag.

Слагаш човека вътре и спорът приключва поради липса на кислород.

Излезеш ли от роля, лимбичната система на стадото дава на късо. Затова трябва да им сервираш опростен аватар – предварително сдъвкана, предвидима версия на себе си.

Публичното пространство е театър и всеки има роля.

Можеш да бъдеш експерт, провокатор, ментор, приятел, бунтар или мъдрец, но не можеш да бъдеш всички тях!

Изборът на роля не е ограничение, а фокус. Когато ясно разбираш кой си за публиката си, създаваш определени очаквания. Хората идват при теб за специфично преживяване и предварително разбират какво могат да получат от теб.

Човек без роля е човек без лице, който няма да бъде запомнен.

Затова си избери роля, продавай я хладнокръвно на биомасата и събирай парите, гласовете и енергията им. Те винаги са щастливи да бъдат издоени, стига да не ги караш да използват предния дял на мозъка си.

–––

П.П.

Това е наръчник за масова експлоатация на примати

Nik Ray