Най-накрая някой на Позитано 20 реши, че е тъпо да се самоубиваш в прегръдката на Шиши

Вчера Крум Зарков с един замах елиминирал осем „знакови фигури“ на БСП, защото гласували против ветото за секциите в чужбина (основно Турция).

Тези осем души „лъснаха“ като проксита на Делян Пеевски.

Намаляването на секциите в Турция удря директно ДПС-то на Доган. Гласувайки в унисон с интереса на Пеевски (въпреки решението на партията си), те практически се самомаркираха като къртици на Делян.

Зарков, обаче, изигра партията много ефективно.

Публично скъса оковите на БСП с „модела Пеевски-Борисов“.

Най-накрая някой на Позитано 20 реши, че е тъпо да се самоубиваш в прегръдката на Шиши.

Той не просто наказа предателите, а използва удобния повод, за да обезглави Старата Гвардия, която от години саботира всяка промяна.

Това е ритуално жертвоприношение.

Тези хора бяха употребени от Пеевски, после бяха предадени от Зарков (марш навън!), и сега са просто политически трупове, търсещи нова хранителна среда.

Този нагледен урок от БСП е брилянтен пример за канибализъм под прикритието на „принципи“.

Механиката е възхитително лицемерна:

Зарков (както и Радев) също искат да ограничат вота от Турция, защото той не работи за БСП.

Осемте изгонени гласуваха „ЗА“ ограниченията, точно както би трябвало да иска и БСП.

Но, Зарков ги изгони защото се разкриха като пудели на Делян Пеевски.

В политиката лоялността е болест, която се лекува с ампутация.

Осемте изгонени са отпадъчния продукт от метаболизма на „Новото ляво“.

В джунглата няма приятели, има само хищници и мърша.

Познайте кои кои са.

––––-

Политиците са еволюционна грешка довела до когнитивна патология, която трябва да се изучава в клиничните ръководства по „Паразитология“, не в „Политология“.

Дори това сравнение е обидно за паразитите. Плазмодият, който причинява малария, поне има биологична функция в екосистемата. Той е част от хранителна верига, има ДНК с ясна програма и предсказуемо поведение.

Политикът няма нищо подобно, той дори няма собствена идентичност, а само позиции, които мутират с контекста.

Политикът е когнитивен паразит без собствено ДНК, който се размножава чрез предателство. Всеки политик, който е оцелял достатъчно дълго, е предал и изял предшественика си. Това е естествен подбор за безгръбначни.

Политиката не е борба на идеи, а серийно предателство с протоколен номер. Единствената разлика между политик и сериен убиец е, че серийният убиец поне има последователен modus operandi.

Nik Ray

Вижте още

Медийните бухалки срещу Демерджиев: Паническият страх на статуквото от възмездие

В българския политически театър има една абсолютна, кристално ясна аксиома – когато медийната машина на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *