
Вчера Крум Зарков с един замах елиминирал осем „знакови фигури“ на БСП, защото гласували против ветото за секциите в чужбина (основно Турция).
Тези осем души „лъснаха“ като проксита на Делян Пеевски.
Намаляването на секциите в Турция удря директно ДПС-то на Доган. Гласувайки в унисон с интереса на Пеевски (въпреки решението на партията си), те практически се самомаркираха като къртици на Делян.
Зарков, обаче, изигра партията много ефективно.
Публично скъса оковите на БСП с „модела Пеевски-Борисов“.
Най-накрая някой на Позитано 20 реши, че е тъпо да се самоубиваш в прегръдката на Шиши.
Той не просто наказа предателите, а използва удобния повод, за да обезглави Старата Гвардия, която от години саботира всяка промяна.
Това е ритуално жертвоприношение.
Тези хора бяха употребени от Пеевски, после бяха предадени от Зарков (марш навън!), и сега са просто политически трупове, търсещи нова хранителна среда.
Този нагледен урок от БСП е брилянтен пример за канибализъм под прикритието на „принципи“.
Механиката е възхитително лицемерна:
Зарков (както и Радев) също искат да ограничат вота от Турция, защото той не работи за БСП.
Осемте изгонени гласуваха „ЗА“ ограниченията, точно както би трябвало да иска и БСП.
Но, Зарков ги изгони защото се разкриха като пудели на Делян Пеевски.
В политиката лоялността е болест, която се лекува с ампутация.
Осемте изгонени са отпадъчния продукт от метаболизма на „Новото ляво“.
В джунглата няма приятели, има само хищници и мърша.
Познайте кои кои са.
––––-
Политиците са еволюционна грешка довела до когнитивна патология, която трябва да се изучава в клиничните ръководства по „Паразитология“, не в „Политология“.
Дори това сравнение е обидно за паразитите. Плазмодият, който причинява малария, поне има биологична функция в екосистемата. Той е част от хранителна верига, има ДНК с ясна програма и предсказуемо поведение.
Политикът няма нищо подобно, той дори няма собствена идентичност, а само позиции, които мутират с контекста.
Политикът е когнитивен паразит без собствено ДНК, който се размножава чрез предателство. Всеки политик, който е оцелял достатъчно дълго, е предал и изял предшественика си. Това е естествен подбор за безгръбначни.
Политиката не е борба на идеи, а серийно предателство с протоколен номер. Единствената разлика между политик и сериен убиец е, че серийният убиец поне има последователен modus operandi.