Осата Без цензура, без пощада
Чудят се по телевизиите как може Делян Пеевски да говори така на Асен Василев и на Кирил Петков. Общо взето каза, че Кирил Петков е парапетен любовник и наркоман, а Асен Василев упрекна в пристрастеност към пенюари.
Каква изненада само!
Нали не сте очаквали Делян Пеевски да пише любовни сонети?
Нали не сте очаквали да говори като Георги Кирков, Йордан Радичков или като Николай Михайлов?
Не очаквайте такива работи от хора, които никога не казаха какво четат, какво гледат и какво харесват в областта на изкуството. Кючекът и мазните борби също са елемент от културата на народа, но едва ли с тях трябва да се изчерпа всичко.
Чудят се защо Бойко Борисов си е отишъл у тях и не е подкрепил „собственото си правителство“.
Защото гласуването беше следобед и му се е доспало, затова. Човек, който се оплаква, че го болят коленете, трябва да си поспива следобед.
Мислите, че се шегувам. Познавах един от най-големите български писатели, който, като станеше напечено на събрание на Писателския съюз, отиваше и спеше по час, час и половина в кабинета си – да събере сили и да му се махнем от главата. Малко не беше много уважително към нас – простосмъртните писатели, но класиците на литературата и на политиката могат да си го позволят.
Чудят се Недялко Недялков и Страхил Ангелов защо не дошли много хора на протеста им днес.
Ако помислят малко по-сериозно, и сигурно ще се сетят. Защото и техният протест беше следобед и защото хората са уморени от врътки, от метаморфози, от лъжи и от страх, че ще бъдат използвани, както всеки път.
Как да отида на техния протест, като в сайта на един от двамата вождове на гореспоменатия протест бях клепан от горе до долу, бях изкарван графоман, номенклатура, некадърник и ми бяха приписвани всички грехове, понеже съм дръзнал да протестирам срещу Бойко Борисов и Делян Пеевски?
В същият този сайт една любима на целия български народ журналистка ме сравни с герой на Илф и Петров, който се чудел едно стихотворение дали го е написал той, или Пушкин. Тази демократка издълбоко е запозната с руската литература и Пушкин, защото е получила литературното си образование в Москва. Аз – в Търново, тя – в Москва. Как да не ме критикува по Пушкинова и по номенклатурна линия?
Да не съм идиот да отида? Както съм казвал хиляда пъти, всичко е лично, защото животът е личен. Вярно, все по-малко вече е личен, но мисля, че моят още си е личен.
Когато Отровното трио вдигна протестите и аз, и всичките ми близки и приятели се скъсахме да ходим по митинги, водачите на бунта се клеха, че нито ще правят партия, нито искат да влизат в Парламента. И партия направиха, и в Парламента за някой и друг ден бяха, един от тях и министерстваше.
Как да не му се доспи на човек години по-късно?
Страхил Ангелов викаше хората от Плевен, от Ловеч, от Севлиево и викаше пресъхнала и ожадняла България да дойдат на площада. Да дойдат – добре, само че после да не стане така, че и вие да направите партия и да влезете в Парламента, и да тръгнете по мраморните стъпала нагоре.
Тия дни беше рожденият ден на Смирненски, Господ да го помилва. И дано да не изчезне и да се затрие „Приказка за стълбата“.
Чудят се как може да се орежат правомощията на Президентската администрация да ползва коли от НСО.
Това е страшна жестокост. И Калоян Методиев – многоцветният, поливалентен млад политик, каза най-важното по този повод – с коли на НСО чиновници от Президентството ходили на осемдесет километра да си купуват козунак.
Наркоман, парапет, пенюар и козунаци – жестока работа. Истинска политика!
Аз ако съм в Президентската администрация и ме лишат от кола на НСО, ще напусна моментално. Че за какво съм там, ако не ме возят с буркан на главата?
Докато народонаселението вари компоти (ако има вода и плод някакъв), друг трябва да се джитка нагоре-надолу с буркани върху покривите на колите.
Освен всичко друго цялата работа е и във фуклевенето. Ако нямаш кабинет, секретарка, стая за почивка и не те вози кола на НСО, за какво да си във властта?
Може би, за да крадеш яко, но такива работи по нашите земи няма.
Все по-смешно и по-смешно започват да ми звучат приказки от рода на „докладът на Европейската комисия ни критикува“, „Европрокуратурата каза, че работела добре с нас“, „Венецианската комисия еди-какво си“, Комисията на старците в село Чуйпетльово еди-какво си, бистришките баби еди-какво си…
Не ме разсмивайте, моля ви. Лично за мен това вече не означава нищо. Ала-бала.
Преживял съм тежък инфаркт и знам колко страшна работа е това. Съжалявам от цялото си сърце за починалия полицай. Съболезнования на близките, на семейството му и на колегите му. Но защо инфарктът се нарича сърдечен арест?
Знам какво е инфаркт – това не е арест, това е нещо много-много страшно, което няма описване.
И стига с тия арести вече – сърдечни, затворнически, криминални – стига с тия арести!
И стига с тая низост и кал!
И стига с тая простотия и невъзможност да си кажем две човешки думи!
Николай Милчев
