Осата Без цензура, без пощада
Както си стояхме и рязко ни стресира див вой на банши, което предполагаше, че се обявява тревога. Защо тревога и за какво тревога, не стана ясно, знаем, че е учебна, но все пак воят беше извън всякакви нормални критерии. Едни извивки, един вой, един див крясък и погребален тон след него – с какво сме го заслужили това, бе?
И какво очаквате да направим, като виете със сирените? То бомбоубежища отдавна няма в Пловдив, а новите мазета са с квадратура, която позволява само на един член на семейство да се скрие в мазата, и то ако е по-слабичък. Останалите какво да правим? Ако има химическа или биологична опасност, се съмнявам някой да знае какво да прави, аз помня от часовете по военно обучение, ама поколенията след мен се съмнявам да знаят какво да правят.
Да си представим, че ни нападнат руски дронове. Почват да вият сирените, с погребален тон ни казват, че идват дронове. И? Кажете, де? Какво да правим? Да приготвяме буркани с компоти и да ги целим? Да си покрием главата с вестник? Ъ?
Мисля, че това виене и крясъци ще допринесат за допълнителен ужас от случващото се и са напълно излишни, още повече няма какво толкова да направим, дори да сме уведомени. Честно казано, ако ще се мре, предпочитам да е в спокойна обстановка и внезапно, а не след като са ми изкарали акъла с крясъци и са ме стресирали.
На майка ви моля, мислете ги тия работи, че и без това всички са много изнервени, ще стане някой сакатлък, на някого няма да издържат нервите и нова беля – политическа криза поради опушкани политици.
Елена Гунчева-Гривова
