НЕ МЕ Е СТРАХ ОТ МЕЧКИ, НЕ МЕ Е СТРАХ….

От гледна точка на психологията, когато публично постоянно повтаряш, че не те е страх от нещо или някого, то имаш проблем с това нещо или някого. Спомням си, веднъж видях мечка в гората, на около не повече от пет метра от мен. Повярвайте, усещането е много истинско, усещаш как гръбнакът ти се втечнява, а на краката ти поникват криле и отлиташ по-далеч от животинката. Та и аз, следващите пъти, когато ходех в гората, сама си казвах „Не ме е страх от мечки, не ме е страх от мечки…“, макар и като шумнеше шума и сърцето ми подскачаше като стреляна яребица. С времето страхът отшумя, ама още си спомням как в най-големия страх се успокоявах.

Та затова ми е много странно защо публично Борисов заявява, че не го е страх от Пеевски и ДПС – Ново начало. Много странно. Защо пък трябва да го е страх, нали таквоз, се крепяха взаимно, таковата – спокойствие и стабилност си осигуряваха, кълняха се във вярност и любов. Какъв е тоя страх така рязко и внезапно.

Нямам никакво съмнение, че Пеевски ще бъде зашеметен от изявлението и ще се почувства някак си незначителен и като липса на заплаха за другите. Нищо чудно и да излезе и той и да каже, че не го е страх от Борисов и ГЕРБ. Като са тръгнали с подобни изявления….

Всъщност страхът е чувство. И страхът МИРИШЕ….а Борисов много мирише на страх и на паника. Вече не той буди страх, а някой друг. И това го паникьосва. На всеки хищник му идва времето да бъде разкъсан.

Вонята на страх е превзела ГЕРБ и Мутрата. И никакви изявления не могат да я прикрият.

Автор Елена Гунчева-Гривова