Осата Без цензура, без пощада
В последните дни родната общественост получи поредното силно преживяване: един от „чисто новите“ F-16 пристигнал у нас не за да пази въздуха ни, а за да ни напомня, че понякога модерната техника идва с класически български акцент — *„бута масло“ и тече гориво“. Самолетът не лети така, както обещават в рекламите на производителя, но пък е отличен кандидат за раздел „ретро“ в някой от музеите — евентуално под надписа: „Платено е за осем, дойдоха два, и те са на главата на населението.“
Нека започнем с очевидното: само преди години правителството преведе едни впечатляващи суми за осем изтребителя. Днес на картинката има две машини и много въпроси — нещо като „купихме пет килограма галоши, получихме два чифта чорапи и един чадър, който е с дупка“. В политическите кръгове това се нарича „логистика на доставката“. В социалните мрежи — „евтина магия“. В кафенетата — „има нещо гнило в деня на плащането“.
Разбира се, винаги може да вземем по-романтична гледна точка: явно американските инженери са решили да ни продадат антикварен комплект, защото ние сме народ, който цени историята. Другата версия е, че сме станали свидетели на „арт инсталация“ в реално време: два самолета, оформящи перфектната композиция „как не трябва да се управлява държавен бюджет“. Но има и по-мрачен (и по-забавен) вариант — онзи, който започва с думите „да не би някой да е прибрал малко пари за благодарност?“
Разбира се, не твърдим. Ние само подозираме. Е, подозираме с усмивка. Подозираме така категорично, както подозираме, че на всички селски сватби свършва ракията — очевидно и неизбежно. Ако някой от управляващите има неназован банер, на който пише „комисионни“, вероятно е отново в графата „неразбрани културни традиции“. Но пак — само подозираме. Сатирично.
И за да не ви оставим само с политическата драма: нашият F-16 идва с екстри, които биха смутили и най-опитния автосервизант. Нов акумулатор? Проверено. Накладки? Сменени. Бута масло? Абсолютно. Продава се „Ф-16 за части. Арчи много и бута масло. С нов акумулатор и накладки.“ — обява, която изглежда писана с много любов… към хумора. Да се чудиш дали не е копие от някой сайт за внос на джипове.
Навсякъде в държавата вече циркулират шеги: „Защо правителството не покани Ходжа да му пее на самолета?“ — шегата е крехка, но ефективна. За всеки проблем в страната, от несправедлива обществена поръчка до счупена вана, вицът с Ходжата е универсално решение: малко молитва, благословия и — може би — някой вълшебен ремонт. Представете си: служители в униформи, свещ и Ходжа, който се навежда над изтребителя и прогласява: „Лети, малко, но с достойнство!“ Комичното в това е, че понякога политиката и вярата се оказват едно и също нещо — и двете обещават чудеса срещу силни суми.
Ако трябва да бъдем по-остри — и това е целта на този текст — има нещо познато и ужасяващо в цялата тази история: моделът на големи обещания, авансови плащания и малко реално изпълнение. Това, разбира се, не е само авиационен проблем. Това е модел, който работи перфектно за всяка скъпа покупка: някой отива в магазина с торба, пълна с пари; някой друг слага в джоба си малко благодарности; и накрая гражданинът стои и гледа дали ще получи стока или просто ще вземе флаер.
Нещо повече — ако отидем в сценарий на клише, бихме могли да напишем кратка пиеса:
Акт I: Правителството подписва, държавата дава, на хартия е всичко красиво.
Акт II: Пристига камион с „изделие“, инженер поглежда и казва: „Може да мине за годен.“
Акт III: Ние плащаме, самолетът пристига, започва да тече и да прави номера на аеродинамиката.
Край: Народът аплодира — не от радост, а защото аплодисментите са най-евтиният начин да покажеш, че не искаш да пищиш.
Разбира се, има и положителна страна: такива истории ни правят по-креативни. Ако наистина искаме да извлечем полза от ситуацията, можем да превърнем тези два F-16 в национален бизнес план — екскурзоводи ще разказват историята, училища по журналистика ще изучават договора, а някой предприемач дори може да направи парк „Историята на модерната държавна поръчка“. Входният билет — символично 1 лев, който да покрие следващото техническо обслужване.
И накрая — да завършим с шегата, която всеки ще повтори: когато бъдат поисканите отговори, очаквайте дипломатични фрази като „има нужда от допълнителна проверка“ и „всичко е по документи“. Междувременно ние ще имаме прекрасен експонат за музея, две исторически машини и един народ, който със смях и сарказъм обръща грешките на високите покриви в истории за маса.
Да, самолети се купуват за сигурност. Но понякога сигурността е просто добър повод за „усвояване на експериментални методи“. И ако някой реши да повика Ходжа — нека го направи. Може би самолетът ще получи благословията, от която има нужда. А може би ще трябва по-модерна апаратура — и по-модерна отговорност от онези, които плащат за нея.
