Осата Без цензура, без пощада
Не искам да вземам отношение към партия Величие. Ще коментирам от правна гледна точка изнесени в публичното пространство данни за измами на акционери. Занимавам се с търговско право и ми е направило впечатление бедната правна култура на българина, когато реши да участва в някое дружество. Не се познават основни неща от материята, не се знае кое какво е, колко ще струва. И това не са толкова правни знания, които да са специални и за юристи, а елементарната материя, с която всеки, решил да прави търговия /бизнес, ама търговия си е българската дума/, трябва да е запознат.
Ще ви разкажа един случай от практиката си. Идва жена на средна възраст при мен и ме пита колко ще струва да се направи „фирма“. Обяснявам й. Надълго, нашироко и напоително. За необходимостта от счетоводител, от юрист, от водене на счетоводство, подаване на данни в НАП, НОИ и така нататък, ако ще се наема персонал. Тя ме гледа ококорено и после казва: „Ама в закона пише, че срещу два лева мога да си направя дружество.“. Да, минималният капитал е два лева. Банката ще ви вземе десет пъти по толкова за такса за откриването на набирателната сметка. Таксата към Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е 55 лева /за ЕООД, ООД/, ако е по електронен път, иначе е двойно. Може да спестите, ако сами си напишете учредителните документи. Със счетоводството не знам как бихте се справили сами.
Накрая се оказа, че „фирма“ иска да отвори сина й, който е пратил майка си да пита адвокат колко ще му струва всичко и й дал десет лева да му отвори фирма. В общи линии това е правната култура на българина в областта на търговското право. Да не говорим за хиляди еднолични собственици на капитала, съдружници и акционери, които не правят разлика между лично и дружествено имущество.
Да се върна на „Исторически парк“ АД. Доколкото разбрах, там са се продавали акции на дружеството. От един от акционерите. Продажбата на акции не е престъпление. А е въпрос на елементарна правна и финансова култура, когато купуваш акции за по-голяма стойност /или дружествени дялове/, да си направиш така наречения Дю Дилиджънс (Due Diligence), което означава правен и финансов анализ на дружеството, от което имаш намерение да купиш дялове или акции. Най-малкото да провериш счетоводните книги, задължения, висящи дела и т.н.
Всяка такава сделка е риск. Дружеството може да печели, може и да губи. Това не са държавни ценни книжа, да се очаква определен гарантиран дивидент. Другото, което е, че от всеки съдружник или акционер се очаква да участва в работите на дружеството, да се интересува, да го подпомага. В случай, че виждаш, че нещата не вървят и си положил добросъвестната грижа, просто напускаш дружеството. И не инвестираш майка си и баща си там.
Това е в частта за продажбата на акции. Не съм се интересувала от другите неща. Коментирам как българинът принципно няма правна култура. Баби мятат пачки през балконите, защото внукът се нуждае от операция. Стари моми пращат сериозни суми на вдовци от американската армия, които са се влюбили в тях от профилната снимка във фейсбук, но имат тук едно малко проблемче за решаване. Нови спасители се бълват от политическите инженери, които увличат хиляди след себе си.
Правната част я видяхте, дано сте я разбрали. И ще го кажа така, че всеки да го разбере – Кьорав карти не играе. Ако не разбирате играта, не се включвате в нея. Иначе просто сте в ролята на камилчето. Ако вие не си знаете правата и задълженията, защо очаквате другите да ви ги спазват и да са ви виновни.
Автор Елена Гунчева-Гривова
