Осата Без цензура, без пощада
Гледах Крум Зарков в „120 минути“ по БТВ.
Момчето е узряло да стане Председател на БСП.
Критикувал съм го понякога, писал съм, че може би за министерския пост на правосъдието му беше малко рано.
Критикувах го и когато напусна Президентството заради референдума.
Сега виждам, по-скоро усещам, че е готов за Председател на БСП.
Ако Крум Зарков се кандидатира и бъде избран за Председател на БСП, аз ще гласувам на следващите избори за БСП и за Крум Зарков.
Той е съученик на дъщеря ми и съм жив свидетел какво преживя тяхното поколение. Колко беше земетръсно детството им, колко беше сложна по-нататък съдбата им и колко тежки са отговорностите им сега.
Избягвал съм (невинаги най-успешно) лични пристрастия, свързани с партии, особено с БСП. Сега обаче много ме боли за БСП. Боли ме, както ме боли за младостта ми, за кръвта и за рода ми.
Отвратен и отчаян съм от сегашните ръководители на БСП и залагам на Крум Зарков.
И още нещо, което е много важно – даже и да създаде партия Румен Радев, ако Крум Зарков стане Председател на БСП и ако поведе курс на младо, мъдро и честно управление в партията, аз съм ЗА него.
Историята с президентската партия ми омръзна страшно много. Наду ми се главата от приказки за нея и от очаквания за нея. Прекалено много продължи бременността и акушерките станаха прекалено много.
Искам обаче да кажа много ясно, че всички партии в този си вид, в който са сега, са образувания от миналото и едва ли имат сериозно бъдеще. Нашият див капитализъм направи от партиите диви същества.
Партийната система навсякъде по света е прогнила, корумпирана и превзета.
Но какво да се прави, като сега се надявам на Крум Зарков?
P.S. Трийсет години бях учител и понякога пишех препоръки за мои ученици. Приемете написаното като нещо такова, защото всичко на тоя свят е лично. А и какво друго може да е, в края на краищата?
Николай Милчев
