ПРОРОЧЕСКИЯТ СЪН НА ЛИНКЪЛН

По улицата се движела погребална процесия. Ейбрахам Линкълн стоял в тълпата и наблюдавал плачещите наоколо хора. Той попитал съседа си наблизо: “Кого погребват?” И получил отговор: “Ейбрахам Линкълн!”… Президентът на САЩ се стреснал и се събудил… Сутринта на закуска той разказал съня на жена си, без да подозира, че му остава по-малко от един ден живот. От момента, в който отменил робството, животът на Линкълн преминавал в огромно напрежение; заплашвали го бели плантатори, които били лишени от безплатна работна сила. Президентът вече преживял няколко покушения. Преди три години Линкълн по чудо избегнал смъртта – куршумът на наемния убиец пробил само шапката му. От този момент мисълта за неизбежността на смъртта не го напускала, но дългът бил по-важен за него.

Ейбрахам бил второто дете в семейството на Томас и Нанси Ханке Линкълн; родил се на 12 февруари 1809 г. в малка ферма в щата Кентъки. След това семейството се преместило в Индиана. Скоро починали по-малкият брат на Ейбрахан, по-голямата му сестра и майка му. Баща му се оженил отново. Мащехата му събудила интереса му към четенето, особено към Библията. Ейбрахам учил само една година и сам се образовал.

Отношението на Линкълн към робството се появило още в детска възраст. Чичо му имал роби, но баща му бил баптист и ярък противник на робството. През 1930 г. семейството пристигнало в Илинойс. Този щат бил свободен от робство. Ейбрахам работил като дървосекач, пощенски работник, търговец, земемер, а през 1842 г. по времето на индианската война на “Черните соколи” постъпил в армията като доброволец, тъй като индианци убили негови роднини. Скоро Линкълн бил избран за лидер на войниците. Той станал член на партията на демократите и скоро бил избран в палатата на представителите в щата Илинойс. По това време задълбочено изучавал юридически науки, получил допуск в палатата на адвокатите и с прякора “Честния Ейб” се прочул като юрист и политик.

На 30 години Линкълн бил въплъщение на американската мечта, на човек, който сам се изградил и постигнал успех. През 1842 г. той се оженил за Мери Тод, дъщеря на плантатор от Юга.

По това време Линкълн вече се борел за отмяната на робството; през 1846 г. влязъл в Конгреса. На фона на вътрешната борба по въпроса за робството партията му се разпаднала; и през 1856 г. влязъл в Републиканската партия и се превърнал в неин лидер в своя щат.

На партийния конгрес на републиканците в Чикаго през 1860 г. Линкълн бил издигнат за поста президента, като изпреварил своите противници.

Личността на Линкълн била привлекателна за американците: трудолюбив, честен, скромен и най-важното, издигнал се от низините, той не забравял своя произход и винаги бил свързан с обикновените хора.

През ноември 1860 г. Линкълн бил избран с болшинство за президент на САЩ.

През февруари 1861 г. южните робовладелски щати се отделили; провъзгласили “Конфедерацията на Американските щати” и избрали за президент Дж. Дейвис. Скоро избухнала гражданската война между Севера и Юга, която първо била неуспешна за северяните. Линкълн провъзгласил за основен принцип във войната първо единството на нацията, а след това – борбата с робството. С този принцип той успял да привлече на своя страна част от демократите. През 1862 г. настъпил прелом във войната, а след това последвала ликвидацията на робството.

На 9 април 1865 г. командващият войските на северяните генерал Грант завзел столицата на южняците Ричмънд. Гражданската война завършила. Но след няколко дни проехтял фаталният изстрел.

Убиецът на Линкълн – Джон У. Бут, се родил в театрално семейство. Баща му играел на сцени в Лондон и САЩ, по-големият му брат популяризирал Шекспир в Америка. Джон за разлика от другите членове на семейството си бил привърженик на южняците и отстоявал правото на плантаторите да имат роби. След поражението на Юга Бут решил, че е дошло време да действа решително. Още преди края на войната имал намерение да похити президента, да го закара окован в Ричмънд и да го държи там, докато Северът се съгласи да прекрати военните действия. Заедно с няколко помагачи Джон организирал засада на пътя, по който трябвало да мине ескортът на президента, но тази операция се провалила, тъй като президентът променил плановете си. Тогава Бут решил да убие Линкълн и някои други политици.

Утрото на 14 април 1865 г. Ейбрахам Линкълн започнал както обикновено в работен ден в Белия дом. До 11 часа преглеждал пощата, след това тръгнал на заседание на кабинета, на което присъствал и генерал Грант, когото помолил заедно със съпругата му да го придружат в театъра, където давали комедия на Т. Тейлър. Генералът отказал, защото същата вечер имал среща със синовете си; той не подозирал, че така се спасил от смърт. Бут знаел, че президентът ще присъства на представлението. През деня той се срещнал с помагачите си; те си разпределили ролите: кой ще убие държавния секретар, кой – вицепрезидента; Бут си отредил ролята да застреля Линкълн. Някои от заговорниците впоследствие се отказали да участват в убийствата.

След осем часа вечерта президентската група, придружена от приятелски семейства, пристигнала в театъра и заела ложата си. След час и половина гримиран и облечен в черно, яздещ кон, Бут стигнал до театъра, въоръжен с нож, два пистолета „Колт“ и револвер. Без и най-малки затруднения актьорът влязъл в президентската ложа и с възгласа “Смърт на тираните!” стрелял в Линкълн. Куршумът заседнал в дясното му око. Бут успял да се измъкне, а президентът откаран в съседна сграда, но сутринта той починал.

Бут и един от участниците в заговора потърсил убежище в щата Мериленд. Дълго време заговорниците се криели, но били проследени и блокирани в сграда близо до град Пале Роял, щата Вирджиния. Сградата била подпалена; Бут бил измъкнат от лумналия огън почти умрял. Преди смъртта си изрекъл думите: “Кажете на мама, че умирам за родината…”

Останалите заговорници били съдени и някои от тях – екзекутирани; през март 1969 г. президентът Джонсън обявил амнистия за осъдените по делото „Линкълн“.

Дълго време официално било смятано, че престъплението е дело на група фанатици, които действали по своя инициатива, но скоро след убийството на Линкълн се появила друга версия: зад убийците стоял военният министър Е. Стентън. Съвременните изследователи на това дело също клонят към тази версия. Според тях по време на следствието Стентън скрил 18 страници от дневниците на актьора, които съдържали ключови факти за съществуването на широка мрежа на заговора.

Трудно е днес да си представим, че тази вечер този театър не бил охраняван; един ден преди това Линкълн поискал от военното министерство лична охрана, но тя по неизвестни причини му била отказана. Единственият бодигард на президента – полицаят Паръкр, след началото на спектакъла напуснал поста си до президентската ложа и тръгнал към бара.

По-късно станало ясно, че в пожара в Пале Роял не загинал Бут, а Бойд…

От убийството на Линкълн до гибелта на Джон Ф. Кенеди минали почти 100 години, но в паметта на американците завинаги останала инагурационната реч на Кенеди, произнесена на 20 януари 1961 г. Прочутите думи в тази реч могат да бъдат девиз на двамата президенти: “Не питай какво твоята родина може да направи за тебе, а попитай – какво ти можеш да направиш за нея…”

автор Издателство „Распер“