ПЪРВИЯТ КАФЕ ТЕАТЪР БЕШЕ В РУСЕ

Гледам един афиш от София филм фест – “Бележникът на един любовник”, премиера на 09.10.

И си спомних с носталгия ето какво:

Даде Господ преди 45 години да отида в Европа и да видя, че там освен джаз клубове има и кафе театри, нещо което в комунистическа България няма.

Даде Господ преди време, пак много отдавна, и досега не знам защо, да бъда и общински шеф на културата в Русе.

И понеже съм див и неиндоктриниран, а тогава бях и млад, не като сега – стар и грозен, проявих непролетарско и недиалектическо отношение към тези две буржоазни форми на художествена култура, и, да ми се чуди човек, почнах да подкрепям усилията на някои незабравими русенци, като Бати Петю Парчето, актьора Жоро Радомиров и др., в посока на джаза и модерния театър.

За Джаз форума, за няколкогодишния цикъл “Джаз и поезия”, общинския джазов квартет “Русе” и др. ще беседваме друг път, сега иска да ви разкажа за русенския Общински кафе театър.

Беше първият кафе театър в България.

В София, както винаги, изкопираха идеята, и много след Русе си направиха и те подобно нещо на ул. “Раковски”, после някъде на “Витошка”, изкопираха и Джаз форума, да са живи и здрави.

Русенският кафе театър се помещаваше в кафе-сладкарница “Будапеща”, сега “Неделя”, 12-15 маси, около 50-60 зрители, вход с билети, вижте билета долу, нормална цена.

Интересът беше огромен. Кафе театърът се самоиздържаше, за голямо учудване на казионния театър. Хонорарите на актьорите никак не бяха лоши, оставаха пари за финансиране (подготовка, режисура, осветление озвучаване, декори, реклама и др.) на следващото представление. Имахме подкрепата на СДТ “Обществено хранене”, чиято собственост беше печелещата клиентопоток сладкарница “Будапеща”, представленията бяха два пъти седмично – сряда и събота.

Първата пиеса, която се игра в Кафе театъра беше “Дневникът на един мъж” на знаменития Жан-Клод Кариер, чиято известност се дължи най-вече на плодотворното му сътрудничество с Луис Бунюел – филмите „Дневникът на една камериерка“, „Този неясен обект на желанието“ и „Дневна красавица“, – с Милош Форман, Жан-Люк Годар, Карлос Саура, Анджей Вайда, Питър Брук.

По сценарии на Кариер са заснети близо 130 филма, тв филми и сериали.

Премиерата на тази пиеса в столицата е, както виждате на афиша долу, 43 години по-късно, с тарикатски променено търговско заглавие – “Бележникът на един любовник”, софийска работа!

В Русе кафе пиесата беше изиграна от великолепни актьори: незабравимия интелигентен Жоро Радомиров и милата красавица Румяна Ташева, двамата са вече на Небето. Постановката издържа рекордните 51 представления.

Последваха други кафе постановки: моноспектакълът “Хаджи Едем” на Петър Константинов, криминална пиеса по Агата Кристи на Иглика Пеева, “Греховната любов на зографа Захарий” и др. Кафе театърът просъществува няколко години. По-интелигентните възрастни русенци го помнят.

Да се върна към буржоазните ценности, както е редно в 36-годишнината от свалянето на комунизма у нас: все си мисля, че един кафе театър и сега много би радвал русенци.

Мястото му според мен би било в изоставения от дълги години и занемарен незнайно защо прекрасен култов Клуб на дейците на културата, който е собствен имот на Община Русе, където навремето почти всяка вечер имаше културно събитие – джаз, концерти, представяне на книги, рецитали, срещи с известни творци и др.

Аз всъщност знам защо е изоставен Клуба, знам кому и как е разпродаден, кой се гласи да го придобие изцяло и т.н., ама не е моя работа да се намесвам.

Само си мечтая да отида на кафе театър и и на джаз концерт в Клуба. Някога.

Автор Петър Иванов