Осата Без цензура, без пощада
Едно от нещата, които най-много ме отвращават и предизвикват погнуса, е липсата на здрав разум и бясното натегачество към силните на деня. По нашите земи политическото ибрикчийство е много силно застъпено до степен на перфектен професионализъм. Народът се дели на клиентели на различните партии и отказва да осъзнае, че е просто слуга на тези, които се правят на господари
Българите сме уникални. По време на османското робство чорбаджии са се мазнили на турците, предавали са братята си българи и са били доволни, без да осъзнават, че просто са рая. Богата, но рая. Много от чорбаджиите и позабогателите българи не са искали да се освобождаваме, да не би да си загубят комфорта. Имотецът, хлебецът, къщицата. Българинът убива за тия неща. Не напразно за Бенковски се носи легенда, че пали къщите в Копривщица, защото му е писнало да се оправдават, че трябва да си пазят домовете.
След Освобождението като пумпали ставаме да се кланяме на различни страни. Особено на странство. Чужбината, де. Домъкваме си цял княз, набелязан от комисията по избора край игралните зали на Монте Карло и Монако. Харесваме си германците, създаваме си Бранник, воюваме на думи с всички. Едва дошъл Девети септември и започваме да се кланяме на СССР. Ама кланяне ви казвам! И това мина.
Едва дошъл 10 ноември, и взехме да се кланяме на запад. Най-вече на САЩ. Когато ни пратиха кораб с милостиня – заразена царевица, амбицираните евроатлантици чак се подмокриха от кеф. Но пък ги сложиха начело на разграбването на България. Голяма част от комунистите се пребоядисаха в ярко синьо и се избараха репресирани от комунистите. Чак родата им не можеше да ги познае. Помните ли Жабата как се поклони на Ран и на Ът? Помните ли Мавъра как се мазнеше на разни западни мошеници и авантюристи? Помните ли как Га/а/д Зееви взе за жълти стотинки националния ни превозвач Балкан, а ние даже се радвахме?
Родната евроатлантическа сган е недостижима! Ако някой американски или брюкселски шеф дойде на жълтите павета и си свърши голямата работа точно на входа на Народното събрание, ще плачат от умиление и ще се настъпват и ръгат с лакти кой първи ще избърше важните задни части на господаря. И след това ще обиколят всички медии да обяснят колко сме облагодетелствани от това дело, как трябва да благодарим и да засили евроинтеграцията си.
Проблемът е, че царица е парица. Не идея. Бих уважавала всеки, дори с най-гадната и вредна идея, ако знам, че е убеден в нея. А не, че просто за това получава едни кинти и власт. Отвратително е.
Нашата евроатлантическа работа е: миризливо е, хлъзгаво е, вредно е, нещата отиват към пропастта, но докато се получават кинти и власт, ще казваме: „Може да е л…о, но е евроатлантическо и следователно правилно!“ Който бърчи нос от миризмата и пита какво търсят тия екскременти на жълтите павета в София, е русофил, путинист и руски агент!
Та, в тоя ред на мисли, аз съм руски агент. Двама, дори трима руски агента съм. Че нещо здравият разум ми е в повече. За съжаление. Защото няма нищо по-страшно от това да виждаш народа си как отива в кланицата и да не можеш да ги убедиш, че трябва да се спасят!
Елена Гунчева-Гривова
