
СВЕТОВЕН ДЕН НА ТЕЛЕВИЗИЯТА: В БЪЛГАРИЯ Е ДЕН НА СРАМНОТО МЪЛЧАНИЕ, НЕ НА СВОБОДНОТО СЛОВО
21 ноември – денят, в който светът уж празнува силата на телевизията да информира, да разкрива, да дава истината.
А в България?
Днес отново съзираме плачевната пропаст между истинската журналистика и това, което телевизиите на властта продават за „новини“.
Това не е медийна среда, а информационна пустиня, в която истината умира от жажда.
Информационно-коментарните студиа в политкоректните телевизии са богато подредени, щедро осветени, лъскави. Но празни – откъм критичност, плурализъм и смелост.
Те повтарят удобното, приглаждат грубото, премълчават взривоопасното.
За войната в Украйна – едно и също до вцепенение.
За ставащото в България – безопасни клишета.
За Орбан – гробно мълчание.
За Фицо – оглушителна тишина.
Ето два примера за цензура в Световния ден на телевизията.
Днес телевизиите на властта няма нито да коментира, нито да информира за това изявление на Виктор Орбан пред унгарското радио „Кошут“: „След като Урсула фон дер Лайен поиска от държавите-членки нови средства за войната в Украйна, написах й писмо, в което поисках европейците по никакъв начин да не се включват в руско-украинската война…“
Днес удобните телевизии няма да посмеят да цитират и взривилото Франция откровение на шефа на френския генерален щаб Фабиен Мандон: „Трябва да приемем да жертваме децата си във война с Русия…“
Това не е грешка на тв продуцентите, редакторите или водещите – това е порочна система. Затова са системни телевизии.
Никой не ги цензурира, те сами се цензурират – за да не изгубят привилегии, покровителства, реклами, пари.
В Световния ден на телевизията е болезнено ясно: системните телевизии показват само едната гледна точка – удобната, разрешената, политически стерилната.
Гледна точка, която не информира, а формира. Не буди, а приспива. Не пояснява, а прикрива.
Истинската журналистика вече не се ражда в студиата, а въпреки тях – в интернет, в независими канали, в гражданските платформи. Там, където няма задкулисие, препоръчани теми, забранени думи.
Световният ден на телевизията в държавата на Борисов и Пеевски е денят на голямото мълчание.
И на големия срам!
Автор: Велизар Енчев