След като си откраднал толкова,че цял свят те знае, за кои хора ще работиш бе джанъм?!

Снощи се зазяпах в новините и какво видях?

Наш Прасчо ин екшън!

Крещеше на някого,че е наркоман. От познатите физиомутри в бързото движение на камерата в кръг можах да позная само другият „наш“, Асенчо Василев и не разбрах дали той е наркомана?!

Мислих,мислих пък им теглих една майна и си преминах на други дейности.

После пак се поразмислих и стигнах до един простичък селски извод.

Един стопанин,когато си купи прасе за гледане, то той го обгрижва,като започва с това, че за да има добър прираст най-напред го кастрира да не буйства и после го охранва солидно.

Та се питам не е ли време и на нашият, вече нерез, да му се клъцнат политическите тестиси, че да не беснее?

А сега сериозно.

Бойко Борисов си вижда политическия финал и със сигурност ще подмине ментора си Доган в калта.

Не съжалявам за тях двамата,но лошото е, че се задава нещо по-лошо от диктатура, нещо брутално.което не вещае нищо добро.

Това не са опасения, а видими ходове, скрити зад един долнопробен лозунг „Работим за хората“. Разбирам, ама след като си откраднал толкова,че цял свят те знае, за кои хора ще работиш бе джанъм?! За своите ли, защото аз не искам такива като разбеснелия се нерез да работи за мен и да ми определя пенсията,начина на битуване и да си мисли, че ще треперя от страх когато се появи с цяла рота гавази?

Уважение няма как да получи поне от мен.

Колкото до Борисов, то беше ясно, че песента му беше изпята, но чак сега стана ясно защо вися една неделя в Посолството да се моли да стане поне депутат. Да осигури влизането в прословутата еврозона, да потули калпавата сделка с трите милиарда за аероплани, която се оказа нищо повече от лично откупване от оня закон „Магнитски“, но с държавни пари т.е. с наши.

Плахият повей на европейските протести ни приспива още повече, вместо да ни събуди или стресне, че и ние сме хора и, че не сме нискокачествен боклук и имаме право на самоопределение, а не лицемерни говеда и прасета да ни диктуват как да живеем.

Стига вече експерименти с нас! Отдавна е време да вземем съдбата си в свои ръце, пък каквото сабя покаже нататък.

Или казано по-просто, каквото си посеем, такова ще пожънем,но ще е наше.

Енчо Иванов