Осата Без цензура, без пощада
Ето последните:
• “Де мий шкодичката?” в Президентството,
• “Ай сиктир!” в Парламента;
• “Я въри по пенюар да та чукат” в началото на София;
• “Генерал съм, не ма бий” в МВР-Русе;
• “Дете на мой приятел от Америка” в с. Банкя;
• “Европа е в ръцете на трудещите се” в Брюксел;
• Омразата ви ме прави щастлив” в Учин дол;
• “Путин има вътрешна революция” в Държавна сигурност;
• “Като трябва, ша ва запалим” в кв. Максуда и т.н.
Проблемът е, че всички те показват социална параноя и ярка тенденция на акутно шизофренизиране при масови сегменти в трите власти, в обществените медии и във всички възрастови пластове на самото ни общество.
Идиотските простотии стават все по-екзотични и налудни.
Заедно с това те са все повече рутинни, по-ежедневни и обичайни, свикваме с тях.
Нарастват като форми, като сила, като парадоксалност и като обем в комуникациите и в социалното управление.
И вече са реална опастност за съществуването на самата държава и на нацията, която и без това умира демографски.
Мисля, че в този контекст, братя, няма как да да се появи отнякъде даже мъничък лъч на светлина в тунела към бездната.
Спасението вече не е възможно!
Автор Петър Иванов
