Осата Без цензура, без пощада
Смяна, не – изриване на гербдажиите и депесарите по места. Не изчегъртване, а изриване. Защото в малките населени места, в селата е нещо страшно. Там властва деспотизъм в лицето на хора на ГЕРБ и ДПС и овързаните около тях бизнесмени. Мога да говоря много за моя град – Велинград, в който градът е разпродаден, а там, където е ненужен – оставен да гние. В малките населени места, където властват гебаджии и бесепари, ти нямаш глас. Никой, ако не е обвързан с тях, няма глас. Ако се съпротивляваш и си обикновен човек, изхвърчаш. Обикновените хора нямат права, нямат и глас. Толкова е мъчително да гледаш това узурпиране на властта, което задушава хората. Затова, ако Радев носи наистина някаква промяна, бързичко да смени областните управители, а те да започнат да натискат местната власт, която злоупотребява яко.
Хубаво е, че ППДБ освен от София, няма от къде другаде да се изринат. Те са симптом на уона би гражданите. Не дошли от село, а селяците по душа. Тези, които ако щеш и в Лондон, Париж, Сан Тропе да са родени, комплексите им ще са толкова големи, че ще имат нуждата да се гледат в огледалото и да си повтарят колко са умни и красиви и повече от другите. Ще се влачат по модички като брадички с мустачета, рошави кокове, които демонстрират колко си над суетата, офис мишкуване, джелатата и крафтчета, с вкусове към извратениите, за да демонстрират колко са напредничави. Тези хора са като модата. Идват и отминават и не остават съществена следа. Изплакваш си устата и горчивият вкус е изчезнал. Малко остана да изплщем водата. Някои с по-цветущ език биха казали „да се изхрачим“.
Персефона Коре
